Дон Мигел Руис: Да си истински свободен значи да си такъв, какъвто наистина си!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Препоръчано, Не се страхувай | 0 Коментара
снимка: www.crproperty.co.uk

снимка: crproperty.co.uk

Да бъдем себе си, значи да бъдем със свободно и чисто съзнание – като децата, които сме били някога… И които все още сме!

Всички говорят за свобода. По целия свят различни народи, различни раси, различни държави се борят за свобода. Но какво е свободата? Свободни ли сме да бъдем такива, каквито сме? Отговорът е — не, не сме свободни. Истинската свобода е свързана с човешкия дух — това е свободата да бъдем такива, каквито сме. 

Кой ни пречи да бъдем свободни? Обвиняваме правителството, времето, родителите си, религията, Бог. Кой наистина ни пречи да бъдем свободни? Сами си пречим. Какво всъщност означава да бъдеш свободен? Понякога се женим и казваме, че сме загубили свободата си, после се развеждаме и пак не сме свободни. Какво ни пречи? Защо не можем да бъдем самите себе си? Пазим стари спомени за времето, когато сме били свободни и това ни е харесвало, но сме забравили какво наистина означава свобода.

Когато видим дете на две, три или може би четири години, откриваме свободно човешко същество. Защо това същество е свободно? Защото прави, каквото иска. То е напълно диво. Точно като все още неопитомено цвете, дърво или животно — диво! И ако наблюдаваме двегодишни дечица, забелязваме, че през повечето време те са широко усмихнати и се забавляват. Те изследват света. Не се боят да играят. Страхуват се, когато се наранят, когато са гладни, когато някоя от потребностите им не е удовлетворена, но не се тревожат за миналото, не се вълнуват от бъдещето и живеят само в настоящето. Малките деца не се боят да изразяват чувствата си. Те са толкова любящи, че ако срещнат любов, разтапят се в нея. Изобщо не се боят да обичат. Това е описанието на нормално човешко същество. Като деца ние не се боим от бъдещето, нито се срамуваме от миналото. Нормалната ни човешка наклонност е да се радваме на живота, да играем, да изследваме, да бъдем щастливи и да обичаме.

Но какво се е случило с порасналия човек? Защо сме толкова различни? Защо не сме диви?… Вече не сме свободни, защото съдникът, жертвата и мирогледът ни не ни позволяват да бъдем самите себе си. След като умовете ни са програмирани с целия този боклук, ние вече не сме щастливи.

Предаването на знанията от човек на човек, от поколение на поколение е съвсем нормално в човешкото общество. Не трябва да обвинявате родителите си, че са ви научили да бъдете като тях. На какво биха могли да ви научат, освен на онова, което знаят? Направили са, каквото са могли, и ако са злоупотребявали с вас, това е следствие на собственото им опитомяване, на собствените им страхове, на собствените им убеждения. Не трябва да вините родителите си или някой друг, който е злоупотребявал с вас, включително себе си. Но е време да сложите край на злоупотребата и да се освободите от тиранията на съдника! Време е да се освободите от ролята на жертва.

Истинското ви аз все още е малко дете, което никога не е пораснало. Понякога това малко дете излиза наяве — когато се забавлявате или играете, когато се чувствате щастливи, когато рисувате, пишете поезия, свирите на пиано или изразявате същността си по някакъв начин. Това са най-щастливите моменти в живота ви — когато истинското ви аз излиза наяве, когато не се интересувате от миналото и не се тревожите за бъдещето. Вие сте като дете…

Първата стъпка към личната свобода е осъзнаването. За да се освободим, трябва да осъзнаем, че не сме свободни. Трябва да видим проблема, за да го решим. Осъзнаването на проблема винаги е първата стъпка, защото без това нищо не може да се промени. Ако не си давате сметка, че умът ви е пълен с рани и емоционална отрова, няма да започнете да почиствате и лекувате тези рани и ще продължите да страдате…

Свободата, която търсим, е да използваме ума и тялото си и да живеем собствения си живот, вместо живота на убежденията си!

 

Четирите споразумения – Дон Мигел Руис, miguelruiz.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си