Ошо: Ако искаш да живееш, рискувай!

В света има само два типа хора: такива, които искат да живеят удобно, и хора, които искат да живеят – те избират да живеят рисковано, защото животът процъфтява само тогава, когато има риск.

Тези, които са смели, вървят неудържимо. Те търсят всички възможности за опасност. Тяхната жизнена философия не е философията на застрахователните компании. Жизнената им философия е философията на алпиниста, на планериста, на сърфиста. И те сърфират не само по външните морета, а и по вътрешните. Те се катерят не само по външните Алпи и Хималаи, а търсят и вътрешните върхове.

Да живееш рисковано означава да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. Живеенето разцъфтява само в опасностите. То никога не разцъфтява в сигурността, а само в несигурност. Ако започнеш да придобиваш сигурност, се превръщаш в застояла локва. Енергията ти вече не се движи. Тогава се страхуваш, защото човек никога не знае как да навлезе в непознатото. И защо да поемаш риск? Познатото е по-сигурно. Тогава ставаш обсебен от познатото. Непрекъснато се отегчаваш от него, омръзва ти, чувстваш се нещастен в него, но въпреки това то изглежда познато и удобно. Поне е познато. Непознатото те кара да трепериш. Самата идея за непознатото е достатъчна, за да започнеш да се чувстваш небезопасно.

В света има само два типа хора: такива, които искат да живеят удобно, и хора, които искат да живеят – те избират да живеят рисковано, защото животът процъфтява само тогава, когато има риск. 

Катерил ли си се някога в планината? Колкото по-нависоко се изкачваш, толкова по-свеж, по-млад се чувстваш. Колкото по-голяма е опасността от падане, колкото по-дълбока е пропастта до теб, толкова си по-жив… между живота и смъртта, когато просто висиш между живота и смъртта. Тогава няма отегчение, няма прах от миналото, няма желание за бъдещето. Тогава настоящият момент е много отчетлив, като пламък. Той е достатъчен – да живееш тук и сега. Или когато караш сърф… или ски, или планер – навсякъде, където има риск да загубиш живота си, има огромна радост, защото този риск те прави изключително жив. Затова хората биват привличани от опасни спортове.

Някой попитал Едмънд Хилари:

– Защо се опитваш да изкатериш Еверест? Защо?

А Хилари отговорил:

– Защото е там – едно непрестанно предизвикателство.

Било рисковано, преди това много хора загинали. В продължение на почти шестдесет-седемдесет години отивали групи – а това била почти сигурна смърт, но въпреки това хората отивали. Какво ги привличало? Достигайки все по-високо, отивайки все по-надалеч от установеното, ти отново ставаш част от животинския свят. Отново живееш като тигър или като лъв, или като река. Отново се издигаш като птица в небето, все по-далеч и по-далеч. И във всеки един момент сигурността, банковата сметка, съпругата, съпругът, семейството, обществото, църквата, порядъчността… всичко избледнява, избледнява, става все по-далечно и по-далечно. Ти оставаш сам.

Както виждам, всичко при хората се е обърнало нагоре с краката. Те съществуват като че ли те са необходими за къщата. Те непрестанно работят за къщата. Като че ли те са необходими на банковата си сметка – просто събират пари непрекъснато и накрая умират. А те никога не са живели. Никога не са имали и един момент на пулсиращ течащ живот. Просто са били затворени в сигурността, познатостта, порядъчността. Обичай, но недей да мислиш, че жената ще е на твое разположение и утре. Недей да очакваш. Недей да превръщаш жената в съпруга. Това е начинът да живееш рисковано. Недей да превръщаш мъжа в съпруг, защото съпругът е грозно нещо. Нека твоят мъж да е твой мъж, твоята жена да е твоя жена, и недей да правиш твоето утре предвидимо. Не очаквай нищо и бъди готов за всичко. Това имам предвид аз, като казвам да живееш рисковано.

 

За смелостта – Ошо, osho.com

Издателство: Гуторанов&Син

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.