Нашите очаквания формират нашата реалност

Енергията следва мисълта. Ние се движим към онова, което можем да си представим, но не можем да го надскочим. Онова, което предполагаме, очакваме и вярваме, чертае щриха и изпълва багрите на нашия житейски опит. Като придаваме дълбочина и широта на убежденията си за възможното, ние променяме битието на своя живот.

Животът ни се определя не толкова от опита, колкото от очакванията ни. – Джордж Бърнард Шоу

Продължихме мълчаливо по лъкатушещата горска пътека, докато стигнахме до едно плато, където жената маг изведнъж спря. Отново ми подаде камък и ми посочи ствола на дърво на около двайсет крачки разстояние.

– Имам едно предизвикателство за теб — съобщи ми тя.

– Поредното дърво? — попитах аз.

– Да. Но този път имаш само един камък — само една възможност да го уцелиш.

– А ако не успея?

– Имам да споделя с теб още много ценни неща, но ако пропуснеш дървото, времето ни заедно свършва — рече тя.

– Сериозно ли говориш?

– Винаги говоря сериозно.

– Защо е толкова важно да ударя това дърво още с първото хвърляне? — попитах аз и го посочих с ръка.

– Не него – поправи ме жената маг. – Онова другото, ей там. – Тя вдигна ръка по посока на един голям дъб на около трийсет метра разстояние.

– Не мога да го уцеля от първия път! А какво стана със Закона на Постепенното Развитие? Не трябва ли да опитам по-отблизо?

– Тук не говорим за Закона на Развитието. Темата ни е Законът на Очакването и това как скритите ти убеждения и предположения формират опита ти.

– Е, добре, признавам. Не мисля, че мога да ударя дървото.

– Аз пък вярвам, че можеш – каза тя усмихната.

– Щом така вярваш, ти го удари тогава! – отговорих аз, докато подхвърлях нервно камъка.

Без да обръща внимание на забележката ми, жената маг седна и ме подкани да направя същото, но аз отказах.

– Предпочитам да остана прав, ако нямаш нищо против. Малко съм напрегнат.

– Запази присъствие в настоящето – напомни ми тя. – И по-късно ще имаш време да се ядосваш на себе си.

Седнах и се заслушах в думите й.

– Преди нещо да се появи на този свят – поде тя, – то първо се оформя като мисъл или образ в нечий ум. Мислите ти оцветяват прозорците, през които виждаш света. Убежденията ти стават опорните камъни на твоя опит. С други думи всяка положителна мисъл е молитва, а всяка молитва намира отклик.

– Настина ли вярваш в това? – попитах аз.

– Онова, в което вярвам аз, в момента не е толкова важно, колкото онова, в което вярваш ти – отвърна тя. – Не говоря за нещата, в които си мислиш, че вярваш. Повърхностните схващания не оказват голямо въздействие. Само най-дълбоките и най-съкровени убеждения имат силата да оформят реалността.

– Това ми напомня за едно старо стихотворение – рекох аз. – Двама мъже гледали през решетките на затворническата си килия. Единият виждал кал, а другият виждал звезди.

– Да — каза тя. – Нещото, което виждаш, зависи от онова, което избереш да гледаш, а то пък се определя от онова, което очакваш да видиш. Ако смяташ например, че „на хората не може да им се вярва“, ще виждаш света през филтъра на това очакване и ще намираш доказателства за него. Убежденията ти влияят на решенията, които взимаш, посоките, в които поемаш и дори на приятелите, враговете и съдбата, която срещаш. Твоите възгледи привеждат в действие вътрешни процеси и постъпки, които се отразяват на това как се движиш, действаш и чувстваш. На едни по-фини нива мислите ти дори се отразяват на размера и цвета на енергийното ти поле, на което реагират другите хора. Ако например възприемаш хората около теб като приятели, които те харесват, ти си отпуснат и сърдечен. Поведението и енергията ти ги привличат към теб. Това е единият начин, по който очакванията ти формират твоята действителност.

– Всичко това е понятно, но нямам търпение да науча как то ще ми помогне да уцеля онова дърво от първия път.

– Просто опитай – поправи ме тя и ми даде знак да заема позиция. – Съсредоточи цялото си внимание върху дървото, приготви се да хвърлиш камъка и кажи на глас: „Мога да ударя дървото с лекота.“

Чувствайки се глупаво, казах:

– Добре. Мога да ударя дървото с лекота. – Разбира се, изобщо не си вярвах. Всъщност бях изпълнен със съмнения. Беше абсолютно невъзможно да го уцеля от трийсет метра още от първия път, а вероятно и изобщо не бях способен да го направя, дори чрез метода „първо вляво и после вдясно“ или ако започнех по-отблизо, а тя така или иначе нямаше да ми позволи това. Нямах шанс дори и да бях някой голям питчър от висшата лига. От никого не можеше да се очаква подобно постижение. Дървото просто беше прекалено далече!

– Да удариш дървото е лесно – каза жената мъдрец, откликвайки още веднъж на мислите ми. –Предизвикателството тук е да отхвърлиш отрицателните мисли, които те спират.

Водачката ми взе един камък от земята. Устата ми увисна отворена, когато тя замахна и уцели дървото право в средата, при което се чу кънтящ удар.

– Това беше просто, за да привлека вниманието ти – каза жената маг усмихнато, докато я зяпах с широко отворени очи. – Не е достатъчно само да си повтаряш „Мога да го направя, мога да го направя“ – обясни тя. – Не и докато скритите ти съмнения ограбват духа ти, лишавайки те от сила и концентрация. Искам да изкараш тези негативни очаквания на открито, под светлината на ясното ти съзнание, където могат да бъдат видени такива, каквито са. Хайде, изкрещи им да излязат навън, колкото ти глас държи.

Чувствах се наистина глупаво, но направих онова, което се искаше от мен. Изкрещях високо всички причини, поради които не можех да ударя дървото. По нейно настояване дадох глас на всичките си съмнения, отново и отново.

– Сега – рече тя, – погледни дървото пак и създай следното очакване: „Мога да ударя дървото с лекота“.

Послушах я и произнесох думите отново: „Мога да ударя дървото с лекота“. И тогава се случи нещо съвсем неочаквано. В казаното от мен нямаше и най-малко съмнение. Бях го изрекъл съвършено искрено. Усетих го. Вярвах в него изцяло! Реших, че това е самата истина. Когато погледнах дървото, почувствах, че между мен и него има някаква енергийна нишка, и разбрах, че камъкът ще следва тази линия, докато стигне до целта. Стоях точно насреща, заел стабилна позиция. Не съществуваше нищо друго освен мен, камъкът и дървото. За миг изчезнах дори и самият аз. Точно тогава си поех въздух и хвърлих камъка. В момента, в който той се отдели от ръката ми, знаех, че ще попадне в целта. Видях го да лети, привлечен от дървото като от магнит. Камъкът се удари точно в средата на ствола и в същия миг нещо в мен се случи. Осъзнах Закона на Очакването: преди да успея да направя нещо, трябва да повярвам в него. И истински да го очаквам.

Жената мъдрец кимна и каза:

– Преди да го направиш, ти си го видял да се случва в ума ти. И ако човек в своето ежедневие създава в мислите си положителни образи, щастливи обстоятелства и успешни развръзки, те стават реални за дълбокото му съзнание, откъдето тези представи привличат подобни на себе си житейски ситуации. Законът на Очакването идва да напомни за вродената ти способност да оформяш живота си чрез образите и очакванията, които сътворяваш. Изкарвайки съмненията си на показ, ти ги изкореняваш от дълбините на съзнанието си и така те се стопяват под светлината на ясното осъзнаване… Законът на Очакването подчертава важността на това да изследваме нашите предубеждения и схващания, да заменим обезсилващите съмнения с живи образи и да създадем нови убеждения, опрени на ясното намерение… Очакването ни учи, че онова, над което се фокусираме, се разраства. Ако се бориш с проблемите, това само ще ги направи по-силни, защото с борбата им даваш енергия. Затова се концентрирай над решенията, а не над проблемите… Подобно на древните алхимици, Страннико, ти можеш да превърнеш съмнението в увереност, страха в кураж. Новите очаквания пораждат нови възможности. Не чакай опитът да ги потвърди. Сътвори си нова визия за онзи, който искаш да станеш, и това несъмнено ще се случи.

 

Законите на Духа – Дан Милман, peacefulwarrior.com

Издателство: Нова епоха – Юнивърс, novaepoha.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.