Норбеков: Да си част от тълпата значи да си безличен. Като нея…
Околният свят ни натрапва начините за държание и ни притиска, ако посмеем да не се подчиним. А хорската тълпа, възприела за себе си стадните закони, не допуска прояви на индивидуалност.
Норма е онова, което е прието от мнозинството, нали? Тя връзва човек на възел, вкарва го веднъж завинаги в заковани от някого рамки, затваря му пътя за творчество. Тя е блато, в което затъват, без да са се разкрили, бъдещи гении, титани, творци. Защото открай време всекиму е предписан облик и модел на поведение. Бабата задължително е с очила, с плетка в ръка. Дядото е темерут, ходи с бастун. Седналият в метрото гледа като полумъртва дърта крава, може да се прикрие и с вестник. Я пробвайте просто да си затананикате и да се ухилите като тиква. Веднага минавате в разряд „ненормални“, нали? Ако сте началник, трябва да се правите на умен, уж по цял ден нещо премисляте, дано го измъдрите. Така ли е?
Малко преувеличавам, разбира се, но рамките на поведение на „нормалния“ човек наистина влияят върху характера му. Околният свят ни натрапва начините за държание и ни притиска, ако посмеем да не се подчиним. А хорската тълпа, възприела за себе си стадните закони, не допуска прояви на индивидуалност.
Виждали ли сте някога група хора, слепи по рождение? Какво изпитвате към незрящите? Жал, съчувствие? Но ако общувате с тях, ще направите откритие. Те са щастливи в своята група. Те се чувстват нормално. Когато сме в аудиторията и усещам съпротивата на някои курсисти, които винаги за всичко имат собствено безпрекословно мнение, много често се чувствам сред тях като в общество на слепи. Имам чувството, че човечеството е огромна общност от слепи. Тя си създава комисии, министерства, ведомства, които вършат нещо, правят-струват, бързат, движат се… Но накъде?
Ако тялото расте, а съзнанието е като на петгодишно дете, човек остава цял живот потребител. Такива за съжаление са повечето хора.
А историята се променя от личностите. Можете ли да я лишите от Фирдоуси, Чингис хан, Александър Македонски, Наполеон? Не става. Всеки от тях е променил света, всеки е оставил нещо подир себе си. Преди повече от хиляда години великият математик и мъдрец от древността Ал Хорезми слага началото на алгебрата, а създаденото от него понятие „алгоритъм“ стига до нас през вековете като никому ненужна измислица, за да стане в наши дни основа на цялата компютърна технология. Ползвате ли компютър?…
Кажете, основната маса хора творци ли са? Потребители! Нямат нищо свое в главите си, всичко им се налива отвън: мнения, правила, съждения. Общество на елементарни самообслужващи се биологични роботи. Ако историята се лиши от хилядите, които си приличат като две капки вода, абсолютно нищо няма да се промени…
Много е трудно да си личност, защото самотата е ужасно нещо! Да, самота, тъй като автоматично се озовавате на върха. Личността не може да е бедна, болна, нереализирана. Но още по-ужасно е да се кандилкате в сивата безлична маса. Каква скука! За това ли е даден животът?
Кажете, моля ви, когато оставате насаме със себе си, нима вътрешният глас не ви казва: „Какво правиш? Ти можеш и заслужаваш повече!“ Цял живот добивате някакви професионални умения, учите какво ли не, а случвало ли ви се е поне за час да седнете и да опознаете самия себе си? Никога! Най-много се боим от себе си и най-далече бягаме от нас самите! Знаем много неща, а себе си не познаваме. Затова се бутаме в живота като слепи. Болни, нереализирани, неспособни да решим оптимално и най-простия проблем, безпомощни като деца, ние изкусно се маскираме като възрастни лелички и чичковци, играем роли и се правим на важни. Кого лъжем? Когото и да се опитваме да излъжем, излъганите сме ние.
Запомнете! Тълпата винаги се стреми към покой. А покоят има крайния си стадий – вечен покой. Тълпата поначало е мъртва. Тя може само да плюска и да… Какво си помислихте? Да ходи на събрания…
Значи да си здрав, е лесно. Просто трябва да станеш ЛИЧНОСТ. Всяка ваша победа, всеки успех ще зависят само от вас. Всичко започва от самозачитането ни като ЛИЧНОСТ, като ЧОВЕК с главна буква.
Драгоценни мой, моля ви внимателно да се вслушате в Душата си, в Духа и в Разума. Ще чуете великия вътрешен зов на онзи, който ни е сътворил. Да съзидаваме, да творим, да обичаме и да бъдем обичани, да бъдем здрави, щастливи, богати във всяко отношение – всичко ни е ДАДЕНО! Докога ще чакаме, скъпи мой читателю, времето лети! Преди да сте мигнали, животът си е отишъл! Кажете, за Бога, колко живота имате? Вчерашният ден отмина. Опитайте се да го върнете. Край! Той вече е история. Съгласни ли сте? Вчера бяхме деца, вчера лазехме на четири крака, бутахме гърнето под масата и гледахме добре ли се разплисква пикнята. Носеха ни в банята да ни умият. А вижте се сега в огледалото! Да. Вчера, завчера бяхме радостни или скръбни. Това променя ли нещо? Абсолютно нищо! Може би се гордеете, че сте голям началник? Е, и? Представете си, че това изобщо не е за вас. Може би някъде дълбоко в душата, където не смеете да надникнете, имате скрита съкровена мечта? Правите се, че сте съвсем доволен от живота – но така ли е наистина? Погледнете всичко с очите на душата.
Животът, особено градският, е огромен театър на абсурда, в който всеки се ръководи според измислена ценностна система, играе чужда роля, която не му пасва. И така се увлича, че загубва себе си, неповторимата си индивидуалност. Разбирате ли? Всички се мъчат да са нормални, нормално да живеят, да са като хората… Тълпата е пустота. Махнете се от нея. У вас се крие гениална, забележителна, мощна личност, която поради човешкия мързел или грешки е стегната в рамките на общоприетите „норми“: действия, поведения, истини, понятия. Да си естествен, да си такъв, какъвто си, да живееш с истинските си чувства, да възприемаш света с открита душа и да не се плашиш от неодобрението на другите – това е най-трудното.
Личността винаги е бяла врана.
И така, въпрос. Готови ли сте да се обречете на успех по собствено желание? Единственото, което се иска от вас, е да се задействате. От днес започваме изкуствено, подчертавам, изкуствено да се измъкваме от стереотипа на поведение, мислене, оценки, ценности, твърдения, мнения и т.н… Когато с усилие на волята предизвиквате самоуважение у себе си, изкуствено повишавате самооценката си, задълбочавате вярата в собствените си сили, всичко това ще рикошира към всяка клетка в организма ви, към поведението, постъпките, делата ви. Повтарящата се постъпка създава навик, формира характер, повлиява съдбата. Днешното малко по-голямо самоуважение от вчера ще ви направи малко по-различен утре. Така постепенно ще станете човекът, какъвто искате да бъдете, и със спортна страст ще преодолявате всякакви житейски препятствия…
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението – Мирзакарим Норбеков, norbekov.com, norbekov.bg
Издателство: Жануа ’98, janua-98.com
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.