Норбеков: Да си част от тълпата значи да си безличен. Като нея…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Не се предавай | 0 Коментара

снимка: wallpapers-images.ru

Околният свят ни нат­рапва начините за държание и ни притиска, ако пос­меем да не се подчиним. А хорската тълпа, възприела за себе си стад­ните закони, не допуска прояви на индивидуалност.

Норма е онова, което е прието от мнозинство­то, нали? Тя връзва човек на възел, вкарва го вед­нъж завинаги в заковани от някого рамки, затваря му пътя за творчество. Тя е блато, в което затъват, без да са се разкрили, бъдещи гении, титани, творци. Защото открай време всекиму е пред­писан облик и модел на по­ведение. Бабата задължително е с очила, с плетка в ръка. Дядото е темерут, ходи с бастун. Сед­налият в метрото гледа като полумъртва дърта крава, може да се прикрие и с вестник. Я пробвайте просто да си затананикате и да се ухилите като тиква. Веднага минавате в разряд „ненормални“, нали? Ако сте началник, трябва да се правите на умен, уж по цял ден нещо премисляте, дано го измъдрите. Така ли е?

Малко преувеличавам, разбира се, но рамки­те на поведение на „нормалния“ човек наистина влияят върху характера му. Околният свят ни нат­рапва начините за държание и ни притиска, ако пос­меем да не се подчиним. А хорската тълпа, възприела за себе си стад­ните закони, не допуска прояви на индивидуалност.

Виждали ли сте някога група хора, слепи по рождение? Какво изпитвате към незрящите? Жал, съчувст­вие? Но ако общувате с тях, ще направите откритие. Те са щастливи в своята група. Те се чувстват нормално. Когато сме в аудиторията и усещам съпроти­вата на някои курсисти, които винаги за всичко имат собствено безпрекословно мнение, много често се чувствам сред тях като в общество на слепи. Имам чувството, че човечеството е огромна об­щност от слепи. Тя си създава комисии, министерства, ведом­ства, които вършат нещо, правят-струват, бързат, движат се… Но накъде?

Ако тялото расте, а съзнанието е като на пет­годишно дете, човек остава цял живот потребител. Такива за съжаление са повечето хора. 

А историята се променя от личностите. Може­те ли да я лишите от Фирдоуси, Чингис хан, Алек­сандър Македонски, Наполеон? Не става. Всеки от тях е променил света, всеки е оста­вил нещо подир себе си. Преди повече от хиляда години великият математик и мъдрец от древност­та Ал Хорезми слага началото на алгебрата, а съз­даденото от него понятие „алгоритъм“ стига до нас през вековете като никому ненужна измислица, за да стане в наши дни основа на цялата компютър­на технология. Ползвате ли компютър?…

Кажете, основната маса хора творци ли са? Потребители! Нямат нищо свое в главите си, всичко им се налива отвън: мнения, правила, съждения. Общество на елементарни самообслужващи се биологични роботи. Ако историята се лиши от хиля­дите, които си приличат като две капки вода, абсо­лютно нищо няма да се промени…

Много е трудно да си личност, защото самота­та е ужасно нещо! Да, самота, тъй като автоматично се озовавате на върха. Личността не може да е бед­на, болна, нереализирана. Но още по-ужасно е да се кандилкате в си­вата безлична маса. Каква скука! За това ли е даден животът?

Кажете, моля ви, когато оставате насаме със себе си, нима вътрешният глас не ви казва: „Какво правиш? Ти можеш и заслужаваш повече!“ Цял живот добивате някакви професионални умения, учите какво ли не, а случвало ли ви се е поне за час да седнете и да опознаете самия себе си? Никога! Най-много се боим от себе си и най-далече бягаме от нас самите! Знаем много неща, а себе си не познаваме. За­това се бутаме в живота като слепи. Болни, нереа­лизирани, неспособни да решим оптимално и най-простия проблем, безпомощни като деца, ние изкус­но се маскираме като възрастни лелички и чичков­ци, играем роли и се правим на важни. Кого лъжем? Когото и да се опитваме да излъ­жем, излъганите сме ние.

Запомнете! Тълпата винаги се стреми към по­кой. А покоят има крайния си стадий – вечен покой. Тълпата поначало е мъртва. Тя може само да плюска и да… Какво си помислихте? Да ходи на събрания…

Значи да си здрав, е лесно. Просто трябва да станеш ЛИЧНОСТ. Всяка ваша победа, всеки успех ще зависят само от вас. Всичко започва от самозачитането ни като ЛИЧНОСТ, като ЧОВЕК с главна буква.

Драгоценни мой, моля ви внимателно да се вслушате в Душата си, в Духа и в Разума. Ще чуете великия вътрешен зов на онзи, който ни е сътворил. Да съзидаваме, да творим, да обичаме и да бъ­дем обичани, да бъдем здрави, щастливи, богати във всяко отношение – всичко ни е ДАДЕНО! Докога ще чакаме, скъпи мой читателю, вре­мето лети! Преди да сте мигнали, животът си е оти­шъл! Кажете, за Бога, колко живота имате? Вчерашният ден отмина. Опитайте се да го вър­нете. Край! Той вече е история. Съгласни ли сте? Вчера бяхме деца, вчера лазехме на четири крака, бутахме гърнето под масата и гледахме добре ли се разплисква пикня­та. Носеха ни в банята да ни умият. А вижте се сега в огледалото! Да. Вчера, завчера бяхме радостни  или скръбни. Това променя  ли нещо? Абсолютно нищо! Може би се  гордеете, че сте голям началник? Е, и? Представете си, че това изобщо не е за вас. Може би някъде дълбоко в душата, където не смеете да надникнете, имате скрита съкровена мечта? Правите се, че сте съвсем доволен от живота – но така ли е наистина? Погледнете всичко с очите на душата.

Животът, особено градският, е огромен театър на абсурда, в който всеки се ръководи според из­мислена ценностна система, играе чужда роля, коя­то не му пасва. И така се увлича, че загубва себе си, неповторимата си индивидуалност. Разбирате ли? Всички се мъчат да са нормални, нормално да живеят, да са като хората… Тълпата е пустота. Махнете се от нея. У вас се крие гениална, забележителна, мощ­на личност, която поради човешкия мързел или греш­ки е стегната в рамките на общоприетите „норми“: действия, поведения, истини, понятия. Да си естествен, да си такъв, какъвто си, да живееш с истинските си чувства, да възприемаш све­та с открита душа и да не се плашиш от неодобрени­ето на другите – това е най-трудното.

Личността винаги е бяла врана.

И така, въпрос. Готови ли сте да се обречете на успех по собствено желание? Единственото, ко­ето се иска от вас, е да се задействате. От днес започваме изкуствено, подчертавам, изкуствено да се измъкваме от стереотипа на по­ведение, мислене, оценки, ценности, твърдения, мнения и т.н… Когато с усилие на волята предизвиквате са­моуважение у себе си, изкуствено повишавате самооценката си, задълбочавате вярата в собствени­те си сили, всичко това ще рикошира към всяка клетка в организма ви, към поведението, постъп­ките, делата ви. Повтарящата се постъпка създава навик, формира характер, повлиява съдбата. Днешното малко по-голямо самоуважение от вчера ще ви направи малко по-различен утре. Така постепен­но ще станете човекът, какъвто искате да бъдете, и със спортна страст ще преодолявате всякакви житейски препятствия…

 

Опитът на един глупак, стигнал до прозрението – Мирзакарим Норбеков, norbekov.com, norbekov.bg

Издателство: Жануа ’98, janua-98.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си