За родителите перфекционисти и техните (не) перфектни деца

Не искайте от децата да се държат като възрастни. Защото не са такива!

Родителите перфекционисти робуват на илюзията, че ако успеят да направят децата си идеални, семейството ще е идеално. Те прехвърлят бремето на стабилността върху плещите на детето, за да се скрият от факта, че самите те като родители не могат да го осигурят. Детето се проваля и става изкупителна жертва за семейните проблеми. И в този случай детето остава с чувството за вина.

Децата трябва да правят грешки и да откриват, че те не означават краят на света. Така те придобиват увереност, за да изпробват нови неща. „Отровните“ родители поставят пред децата си непостижими цели, невъзможни очаквания и постоянно менящи се правила. Те очакват от тях зрялост, която се придобива само въз основа на опит, който децата нямат. Децата не са миниатюрни възрастни, но „отровните“ родители очакват от тях точно това.

Тридесет и три годишният синеок и тъмнокос лабораторен техник Пол ме посети, заради проблеми в работата си. Беше изключително плах, самовглъбен и неуверен, но въпреки това непрекъснато успяваше да влиза в разгорещени спорове с преките си началници…

„Майка ми се омъжи повторно, когато бях деветгодишен. Този тип сигурно е бил съученик на Хитлер. Първата му работа, като се нанесе при нас, беше да установи правила: край на демокрацията. Тя свършваше до входната врата. Ако ни кажеше да скочим от някоя скала, трябваше да скачаме. Без да задаваме въпроси. Аз го понесох по-тежко от сестра ми. Той през цялото време се занимаваше само с мен, й най-вече със стаята ми. Правеше шибаните си инспекции всеки ден, точно като в казарма. Стаите на десетгодишните деца винаги са разхвърляни, но него изобщо не го интересуваше. Всичко трябваше да е идеално и на мястото си…“

Пол записал висше образование и изкарал една година, след което напуснал, защото силно желаел да стане учен, но просто не можел да се концентрира над тази задача. Коефициентът му на интелигентност беше изключително висок, но той не умееше да посреща предизвикателствата и беше придобил навика да се отказва. След като започнал работа, открил, че непрекъснато прибягва до антагонистичния модел на конфронтация с началниците си и така преиграва ситуациите от детството си…

Вторият баща на Пол му е вменил потребността да бъде идеален — Перфекционизъм. Страхът, че няма да свърши работата си идеално, го кара да отлага свършването й — Протакане. Но колкото повече отлага нещата, толкова повече се оплита, докато лавината от страхове му попречи да свърши каквото и да било — Парализа…

Порасналите деца на родители перфекционисти обикновено поемат един от следните два пътя в живота: или непрекъснато се стремят към любовта и одобрението на родителите, или се бунтуват до степен, когато развиват страх от успеха. Има и други, които се държат така, сякаш някой непрекъснато им брои точките. Къщата никога не е достатъчно чиста. Те никога не изпитват удовлетворение от успеха, защото са убедени, че са можели да се справят по-добре и изпитват неподправена паника от най-малката грешка.

Има и такива като Пол, които винаги се провалят, защото се ужасяват от думата с „У“ — Успех. За Пол да успее, означава да капитулира пред изискванията на баща си. Той вероятно щеше да продължи да се проваля на всяко работно място, ако не беше заглушил неговия глас в съзнанието си.

 

Отровните родители – Сюзън Форуърд, susanforward.com, Крейг Бък, craigfaustusbuck.com

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.