Нека бъдем себе си!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Вярвай | 0 Коментара

снимка: reikifudomyo.canalblog.com

За да контролираме живота си и да направим нещо стойностно, рано или късно трябва да се научим да вярваме… В себе си!

Независимо колко полезни сме, понякога ни отнема много време, за да го разберем. Това ще илюстрираме с историята на Каменоделеца.

Имало едно време един каменоделец, който недоволствал срещу себе си и позицията си в обществото. Един ден, минавайки покрай къщата на един богат търговец, той погледнал през входната врата и видял много богати и важни посетители. „Колко ли могъщ е този търговец?“ — помислил си той. Завидял много и си пожелал да живее като търговеца, а не като беден каменоделец. За негова голяма изненада, изведнъж се превърнал в богаташ, радващ се на повече лукс и влияние, отколкото някога е сънувал, на който завиждали по-бедните. Но скоро го посетил високопоставен човек, носен на носилка, придружаван от атенданти и пазен от войници, биещи гонгове. Всеки един, независимо колко богат бил, трябвало да пада на колене пред важната особа. „Каква сила има този човек“ — помислил си — „Как бих искал да съм високопоставена особа!“

И изведнъж станал важна особа, носена на бродирана носилка, от която се страхували и която мразели всички, които трябвало да падат на колене. Било горещ летен ден и се чувствал изключително неудобно в лепкавата носилка. Погледнал към слънцето. Гледал право към небето, радвайки се на слънцето и си пожелал: „Искам да бъда слънце!“

И станал слънце, светещо на всички, огряващо полетата, над които се трудели селяните. Но не щеш ли голям черен облак застанал между него и земята, така че нито лъч светлина не озарявала долу. „Колко могъщ е този буреносен облак“ — помислил си той — „Искам да съм облак“.

Тогава се превърнал в облак, напояващ селата и полетата, мразен от всички. Но скоро осъзнал, че е издухан от някаква голяма сила — бил вятъра. „Желая да съм вятър“ — помислил си той. Така и станало! Бил вятър, духащ покривите на къщите, оставящ голи дърветата, когото мразели и от когото се страхували всички. Но след миг се оказало, че има нещо което и той не може да помръдне громен камък. Пожелал си да стане камък.

И станал. Бил по-силен от всичко на земята. Но докато си седял, чул звук на удари с чук по солидното си тяло и почувствал как се променя. „Ама какво е по-силно от мен, камъка?“ Погледнал надолу и видял някъде пред себе си изправената фигура на Каменоделец.

За да контролираме живота си и да направим нещо стойностно, рано или късно трябва да се научим да вярваме! Не трябва да лежим на раменете на някой Супермен, нито пък да чакаме щастието да почука на вратата ни, а просто да повярваме в силата, скрита дълбоко в нас и да я използваме. Когато го направим, спрем да имитираме останалите и спрем да се състезаваме с тях, нещата просто ще започнат да работят за нас.

 

Таото на Пух – Бенджамин Хоф, benjaminhoffauthor.com

Издателство: Дамян Яков, damyanyakov.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си