Всичко, което ни се случва, е възможност да се учим и да израстваме

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Project I Am You

снимка: projectiamyou.com

Ние избираме съдбата си. И ние можем да я променим. Променяйки мислите си днес. Променяйки изборите си днес…

Нашите мисли и убеждения създават реалността ни. Мислите ни са енергия, която привлича хора, случки и възможности, които й „пасват“ и резонират с нея. Всяка мисъл е молитва. Няма такива неща като късмет, случайност, съвпадение или съдба. Злополуки не съществуват. Няма нищо предопределено, с изключение на съдбата, която сами сме си избрали (и която можем да променим).

Някои хора вярват, че след като веднъж сме си избрали житейския сценарий, ние просто го изживяваме точно по план. Това би било доста глупаво – и би ни превърнало в жертви на нашите „минали“ избори. В действителност нито миналото, нито бъдещето са фиксирани. Настоящият момент е нашата позиция на силата.

Ден след ден, миг след миг, ние създаваме собствената си реалност: нашето настояще, нашето минало и бъдеще. Всеки от нас е сценаристът, продуцентът, режисьорът и главният герой в собствената си пиеса…

Реалността е застинала мисъл. Външният свят е просто система за обратна връзка. Той отразява нашите собствени убеждения и схващания, желанията и страховете ни, мислите и чувствата ни, изборите и очакванията ни, сценария на членовете на семейството ни и скритите ни механизми. Външният свят отразява нашия вътрешен свят. Всеки от нас привлича към себе си хора, чиито житейски сценарии точно пасват на нашия собствен сценарий. Всичко е взаимосвързано – и всичко, което ни се случва, е възможност да се учим и да израстваме…

Докато се справяме с практическите проблеми и отдаваме почит на естествените си човешки чувства като гняв, скръб и т.н., ние в същото време се питаме: „Как привлякох това в живота си? Какво е посланието, което се опитвах да дам сам на себе си? Кои убеждения, страхове или скрити механизми породиха това? Каква е наградата, която тайно се надявам да ми донесе това преживяване? Какво трябва да науча от случилото се?“. С други думи, ние поемаме отговорност за събитието, признавайки, че сме сценаристът на своята собствена пиеса. Отделяме известно време да си извлечем поука от преживяването, след което прощаваме на себе си. Вместо да ридаем, да се тръшкаме и да скърцаме със зъби, ние знаем, че нямаше да създадем подобно травматично преживяване, ако не се надявахме то да ни донесе ценен урок.

Това не означава, че трябва да се обвинявате (да речем), а че просто трябва да поемете отговорност – и да бъдете заинтригувани от случилото се. Може би все още сте вкопчени в идеята за израстване чрез борба? Може би вашето Вътрешно дете все още се вижда като жертва и се нуждае от изцеление? Може би чувствате личното си пространство застрашено или се страхувате, или таите в себе си неразрешен гняв или мъка, и целта на случилото се е била да извади тези чувства на повърхността? Може би се нуждаете от любов и подкрепа и сте свикнали да получавате тези неща чрез ролята си на жертва? Може би ви е нужно да признаете собствения си мрак, своята тъмна страна, отразена в крадеца? А може би трябва да си припомните, че материалните вещи не са толкова важни?

Каквото и да е посланието, вие трябва да се вслушате в него и да предприемете необходимите реални действия.

 

Навлизане във вълшебството – Джил Едуардс

Издателство: Аратрон,  aratron.org

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си