Норбеков: Промени излъчването си и ще промениш живота си

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Препоръчано, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: iscreamsundae.com

снимка: iscreamsundae.com

Не чакай резултата, за да повярваш в него. Първо повярвай и виж как той ще дойде…

Ти първо ми дай, после ще ти кажа „благодаря”… Наистина е нелогично да благодарите, преди да сте получили нещо. „Благодаря“ ще кажете, когато видите резултата. Десетки години болният се мъчи да оздра­вее, подхождайки към проблемите на здравето по пътя на логиката. Той казва: „Първо ми дай здра­вето, после ще повярвам в резултата и ще се по­радвам.“ От гледна точка на нормалния човек той пос­тъпва правилно, тоест радва се чак след като види резултата. Логично е. Ефектът е налице, идва вярата, после се по­добрява настроението и естествено „мускулният корсет“ (осанката и мимиката) са на победител. Лицето е доволно, грее в усмивка. Но дотогава вади умен сурат: „Съмнявам се!“ Иска си нормален дрискалник без хемороиди. Ето схемата на поведение при типичния нещастник. Съмнявам се, не вярвам, надявам се и т.н. Първо ми осигури резултат, после ще повярвам. Тогава ще си оправя настроението… Наистина как бих могъл да повярвам в оздра­вяването си, ако десетки години не съм бил здрав? Не вярвам! Щом не вярвам, организмът ми не е мобилизи­ран, щом не е мобилизиран, значи няма да оздравея и ще имам още по-убедителен аргумент да не вярвам.

Край! Кръгът се затвори. Капанът щракна.

Ето това е логиката на смъртта, логиката на са­моубиеца, логиката на нещастника и неудачника. Той е прав, безкра-а-айно е прав откъм своя гьол. Но в този гьол няма нищо друго освен застоя­ла смрад!

Къде е пътят, изходът, тунелът към целта?

В задника, скъпи, в задника!  Трябва да станеш куку от гледна точка на нормалните, тоест болните!

Готов ли сте да обърнете всичко нагоре с краката? Тогава да осъществим съвсем нелогичен подход към логичното заклещване в болестта. Отначало – „мускулен корсет“, тоест изпра­вяме гръб, изпъваме рамене и разтегляме устата до ушите. С други думи, съзнателно възприемаме осан­ката и мимиката на ПОБЕДИТЕЛ. После изкуствено предизвикваме вътрешно състояние на радост. След това формулираме мисления образ на оз­дравяването – с усилие на волята се самопринуждаваме да повярваме в успеха на оздравяването. При това поведение резултатът ще е винаги с вас дори без да сте го желали!

Вижте примерната формула на поведение на „необикновения“ човек, който е обречен на успех.

Волево усилие – „мускулен корсет“ – настроение – вяра – резултат!

Да проверим ли как работи настроението? Съз­дайте усмивка на лицето си, ако обичате.

На това ли му викате усмивка? Да-а-а!

Я да се видят всички зъби! Ако сте без зъби, да ви видим венците!

Глътнете си корема, приберете го от коленете!

Не ще, а?

Главата – право към тавана! Още, още, още -темето нагоре. А сега раменете. Още нагоре, още, още. Добре!

Къде усетихте изтъняване?

Където теоретично би трябвало да е талия­та? Чудесно. Оставаме да седим с тази идиотска усмивка.

Какво ще стане?

Ще се получи несъответствие. Центърът за обработка на информацията пита мускулите:

– Какви са тия маймунджилъци? Мускулите отговарят:

– Какво да правим – центърът на волята ни кара!

Щом се промени „мускулният корсет“, прину­дени са да се променят емоциите и мислите, тъй ка­то те се синхронизират с емоционалния център. Така стигаме до същинското действие на механизма. Съществува център за синхронизиране на мус­кулите, настроението и мислите. По-просто казано, емоциите достигат до мозъка по кръвен път и влияят върху състоянието ни.

Представете си следната ситуация. Три часът през нощта. Той (тя) не е вкъщи. Вие яростно създа­вате „план Барбароса“: щом се появи той (тя), какво ще кажете, къде ще ударите…

Предлагам ви да участвате в следния екс­перимент. Застанете пред огледалото, опънете фалшива усмивка и останете така пет минути. След пет мину­ти ще започнете да се радвате и мислите също ще ви преподнесат сюрприз. Изведнъж ще осъзнаете как се радвате, че го (я) няма вкъщи.

Те са трима братя. Мисловният център, емо­ционалният център и центърът за волево управле­ние на „мускулния корсет“. Те са навързани като чер­ва. Единият „тръгне“ нанякъде, другите – веднага с него. И все са на един акъл. Единият каже:

Тая е гъска!

И другите двама, дори да не са съгласни, кимат:

– Да бе, наистина страшна гъска!

Следва въпрос с повишена трудност. Кое е по-лесно: да се подобри настроението, да се промени мисленето или да се поддържат мускулите в опре­делено състояние? Кое? Настроението? Грешка! Настроението е като капка живак. Податливо е на всяко движение и също толкова отровно (при повечето хора за съжаление). Можете да го запази­те няколко секунди, но само да си отклоните внима­нието – и то се е променило. Между другото как сте с настроението в момента?

Или ще кажете: мисленето? Пак не.

Мисловният процес е като гаров площад в оживен ден! Всички щъкат, постоянно са в хаотич­но движение. Как ли бихте могли да въведете мал­ко ред? Изключено. Уверявам ви, усилията ви ще отидат напразно. Представете си как стоите на гаровия площад и говорите на всеки минувач: „Ти не отивай натам, а завий насам. Това място е мое. Както кажа, така ще бъде!“ В най-добрия случай ще ви ударят един бой, в най-лошия – принудително лечение! Изобщо човешките мисли са нелогични, на всич­ко намират оправдание. Много трудно се управляват.

Тогава да изберем пътя на най-малкото съп­ротивление. С волево усилие да управляваме мускули­те, тоест да задържим „мускулния корсет“. Представете си за миг, че независимо дали ви е добре, или зле на душата, трябва да стоите с ръка в джоба. Трудно ли е, как мислите? Много е лесно. Прос­то да си държите ръката в джоба в името на оте­чеството, да речем! Най-общо казано, с някаква цел, каквато и да е!

Тоест изводът е, че именно чрез „мускулния корсет“ пристъпваме към управление на… кое? -… на цялостния процес на оздравяване.

 

Опитът на един глупак стигнал до прозрението – Мирзакарим Норбеков, norbekov.com, norbekov.bg

Издателство: Жануа ’98, janua-98.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си