Ако можехме да се научим да се грижим за себе си, както го правим за другите…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли | 0 Коментара

снимка: leyatraccionpositiva.com

Увлечени в това да се грижим за другите, често забравяме да се погрижим за себе си.

Ако аз не помисля за себе си, кой ще го стори?
И ако мисля само за себе си, кой съм?
И ако не сега, кога?
Из Талмуда

Обикновено възприемаме думите „самоуважение“ и „егоизъм“ като антагонистични термини, въпреки че те имат сходно значение: идеята да се обичаме, да се ценим, да се уважаваме и да се грижим  за самите себе си.

Живеел преди години един глуповат мъж, който постоянно губел всичко. Веднъж някой му казал:

– За да не губиш нещата си, трябва да записваш къде ги оставяш.

Същата вечер, преди да си легне, той взел едно листче и си помислил: „За да не губя нещата си…“. Съблякъл ризата си, поставил я на закачалката, взел молив и записал: „ризата е на закачалката“; свалил си панталона, сложил го в долната част на леглото и записал: „панталонът е в долната част на леглото“; събул обувките си и записал: „обувките са под леглото“; махнал чорапите си и записал: „чорапите са в обувките под леглото .

Когато на следващата сутрин станал, потърсил чорапите там, където бил записал, че ги оставил, и ги обул, по същия начин намерил обувките, ризата и панталона. И тогава се запитал:

– А аз къде съм?

Потърсил се в списъка и тъй като не се видял в него, повече никога не се намерил.

Понякога приличаме много на този глупав човек. Знаем къде е всяко нещо и всеки човек, когото обичаме, но често не знаем къде сме самите ние. Забравили сме мястото си в света. В състояние сме да установим бързо мястото, което другите заемат в живота ни, и понякога дори можем да определим това, което ние заемаме в живота на другите, но забравяме какво място заемаме в собствения си живот. Харесва ни да заявяваме, че не можем да живеем без някои любими хора. Предлагам да се присъединим към ироничната фраза, с която обобщавам истинската си връзка със себе си: Не мога да живея без себе си.

Когато обичаме някого, ние се грижим за него, изслушваме го, доставяме му нещата, които той харесва, водим го на местата, които му са приятни, улесняваме живота му, предлагаме му удобство и разбиране. Когато другият ни обича, той прави същото за нас. И аз се питам: Защо да не се отнасяме така със самите себе си?

Би било чудесно да се грижа за себе си, да се вслушвам, да си доставям някои удоволствия, да улеснявам живота си, да си подарявам нещата, които ми харесват, да търся удобство на местата, където се намирам, да си купувам дрехите, които искам, да проявявам съпричастност и разбиране към себе си. Да се отнасям към себе си така, както се отнасям към хората, които най-много обичам.

 

Пътят на срещата – Хорхе Букай, www.bucay.com

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си