Защо не трябва да се обиждаме, когато някой ни критикува

Не се обиждайте на хората. Когато някой ви критикува, той критикува своята представа за вас, а не това, което сте в действителност.

Буда седял под едно дърво и беседвал с учениците си. Дошъл някакъв мъж и го заплюл в лицето. Той се избърсал и попитал: „И после? Какво още искаш да кажеш?“. Човекът леко се смугил, защото не очаквал, когато заплюе някого в лицето, той да отвърне с „И после?“. Никога досега не му се било случвало. Обиждал и други хора, а те се ядосвали и отвръщали. Но Буда нито се ядосал, нито се обидил. Никаква реакция от негова страна.

Затова пък учениците на Буда се разгневили. Ананда, най-верният, казал: „Това е прекалено, не можем да го толерираме. Обиди те лично и трябва да бъде наказан. B противен случай всички ще започнат да правят същото“. Буда отговорил: „Не съм обиден. Сигурно е чул нещо от хората: че съм опасен, отклонявам ги от верния път, смущавам тяхното ежедневие, развращавам ги. Затова си е изградил определена представа. Той не заплю мен, а своята представа за мен. Ако помислим по-добре, той се изплю върху собствения си разум. Аз не съм друго освен част от него, затова усещам, че горкият човек има нещо повече за казване, защото плюенето също е начин на изразяване. Има трескави моменти, в които езикът е безсилен: когато си обезумял от любов, от гняв, от омраза, коленичил си за молитва. Тогава трябва да направиш нещо. Когато си ядосан и ти е причерняло, не си на себе си; като ме заплю, той изрази отношението си към мен. Мога да го разбера. Вероятно има да ми каже и нещо друго, ето защо го попитах: „И после?“.

Смуген и засрамен, човекът се прибрал у дома. Не успял да мите цяла нощ. Случилото се го извадило от равновесие, представите му за света рухнали. На другата сутрин отново се появил. Хвърлил се в краката на Буда и казал: „Прости ми за стореното вчера“. Буда отвърнал: „Да ти простя? Но аз не съм човекът, на когото си направил нещо. Ганг продължава да тече, вече не е предишната река. Всеки човек е река. Човекът, заплюл ме вчера, не е тук. Не виждам никой, тъждествен на него, и аз не съм същият, толкова събития се случиха за това време! Реката не престана да тече. Затова не мога да ти простя, защото не тая никаква злоба към теб“.

Критика и равнодушие

Човек е силен, когато не персонализира! Безполезно е да се чувстваме жертви. Ако винаги приемаме нещата лично, това ще ни помогне ли? Нека не забравяме, че дори да се изправим пред отказ или критика, те се отнасят за някоя наша фраза, действие, за плановете ни, а не непременно за нас. Критиката е по-скоро към представата за нас и не е свързана толкова с нас, колкото с човека, който ни отхвърля/атакува/критикува в този момент. Има голяма разлика между изграденото за нас мнение и истинските ни възможности! Нужно е да правим ясно разграничение межцу личност и поведение. Като личности сме нещо повече от нашите намерения, действия, мисли.

За да не персонализираме, когато сме подложени на критика, трябва да тренираме равнодушието в себе си. То ни помага да не драматизираме и да приемаме нещата по нормален начин. Нима бихме се обидили от критика на някое петгодишно дете? Или на един клоун? От някого с глас като на Патока Доналд? Равнодушието ни помага също и да погледнем на „критиката“ като на „обратна връзка“ (feedback -англ.). Тя е като храна, предложена ни, зa да поцобрим формата си.

Ако спрем да персонализираме, ще ни е по-лесно да отделим полезните съвети от критиката. Достатъчно е да се запитаме: „Как бих могъл да използвам тези намеци? Какво може да остане така, както си е? Какво трябва да променя, въпреки че досега ми се е струвало нормално?“. Не е възможно да си зададем тези въпроси, докато сме обидени и кипим от негодувание. Всяко нещо става по-трудно, ако персонализираме.

Както лодката се носи леко по водата, стига тя да не влезе във вътрешността й, защото тогава ще я потопи, така и ние ако искаме да напредваме, трябва да се съобразяваме с „обратната връзка“, с поведението и мнението на другите, но без да се натоварваме, ядосваме или натъжаваме, когато не получим одобрение от всички.

 

Освободи живота си – Лучия Джованини*, luciagiovannini.com/en

Издателство: Колибри, colibri.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

 

*Можете да се срещнете на живо с Лучия Джованини! „Италианската Луиз Хей“, както я наричат многобройните й последователи по света, ще проведе безплатен семинар в София на тема как да променим живота си, как да преодолеем страховете си, как да излезем от апатията и да започнем да чертаем уверено пътя пред себе си. Датата е 11 ноември, 17:00 ч., а мястото – литературен клуб Перото. Организатори на събитието е издателство Colibri. Повече информация ще намерите ТУК, както и на Фейсбук страницата на събитието – ТУК.