Ошо за истинската и лъжовната любов

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Обичай | 0 Коментара
снимка: Borongaja.com

снимка: Borongaja.com

Истинската любов е в това как да даваш повече и да даваш безусловно.

Любовта може да има три измерения. Едното е измерението на зависимостта – това е, което се случва с повечето от хората. Съпругът зависи от съпругата, съпругата зависи от съпруга; те се експлоатират взаимно, властват един над друг, притежават се взаимно, принизяват се един друг до състояние на стока. Това се случва в света в деветдесет и девет процента от случаите. Ето защо любовта, която може да отвори портите на рая, отваря само вратата на ада.

Втората възможност е любов между две независими личности. И това се случва понякога. Но и то води до нещастие, защото има непрестанен конфликт. Не е възможно адаптиране – двамата са толкова независими, че никой не е готов за компромис, да се приспособи към другия.

Поети, артисти, мислители, учени, хора, които живеят в известна степен независимо, са такива, с които е трудно да се живее – твърде са ексцентрични. Те дават свобода на другия, но тяхната свобода прилича по-скоро на безразличие, отколкото на свобода. Те си осигуряват взаимно личното пространство. Взаимоотношението изглежда прекалено повърхностно – те се страхуват да навлязат по-дълбоко един в друг, защото са по-привързани към своята свобода, отколкото към любовта, и не искат да правят компромиси.

А третата възможност е взаимозависимостта. Тя се случва много рядко, но всеки път когато се случи, част от рая слиза на земята. Двама души, които нито са независими, нито са зависими, но се намират в огромна синхронност, като че ли дишат един за друг, една душа в две тела – когато това се случи, любовта се е случила. Само това може да се нарече любов. Другите две в действителност не са любов, а са просто някакви комбинации – социални, психологически, биологични, но все пак комбинации. Третата е нещо духовно.

Човек съзрява в момента, в който започне по-скоро да обича, отколкото да се нуждае. Когато започне да прелива, да споделя, когато започне да дава. Акцентът тук е напълно различен. В първия случай акцентът е върху това как да получиш повече. Истината е в това как да даваш повече и да даваш безусловно. Това е израстване, зрелост, идване в себе си. Зрелият човек дава. Само зрелият човек може да дава, защото само зрелият човек има. Тогава любовта не е зависима. Тогава можеш да обичаш независимо от това дали другият човек обича, или не. Тогава любовта вече не е взаимоотношение, а състояние.

Любовта се случва само когато си зрял. Ставаш способен да обичаш едва когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов или даряваща любов, тогава даваш без никакви условия.

Любовта, за да бъде наистина любов, трябва да бъде душевна любов, даряваща любов. Душевната любов означава състояние на любов – когато си пристигнал у дома, когато си познал себе си, тогава в душата ти, в твоето същество възниква любов. Тогава ароматът се разпространява и ти можеш да го даваш на други. Как да дадеш нещо, което нямаш? За да го даваш, първото основно изискване е да го имаш.

 

За зрелостта – Ошо, osho.com

Издателство: Гуторанов

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си