Слушането е прекрасен подарък, който може да бъде предложен, поискан и получен

Милан Кундера: „Защото целият живот на човека сред себеподобните му не е нищо друго, освен борба за завладяване ухото на другия“.

Да слушаш другия, без да му отнемаш думата, е трудно. Това предполага да си на негово разположение и да приемаш отправната му точка.

Да слушаш, означава да приемаш чутото, без да съдиш, опитвайки се да разбереш вътрешния свят на другия и неговата референтна система.

Да слушаш активно, означава да позволиш на другия да каже повече и сам себе си да чуе, когато подхващаш или резюмираш това, което е казал, което си чул, или поне което си разбрал от чутото. Означава и да формулираш отворени въпроси, на които не се отговаря с „да“ или „не“, за да узнаеш как, а не защо, за да върнеш другия към самия него. „А ти как го изживя?“, „Какво почувства?“

Свикнали сме да задаваме въпроси, които включват отговора. „Не ти ли се стори несправедливо?“ „Защо не го напуснеш?“

Началникът ми е направил неприятна забележка…

– О! Нали го знаеш какъв е! Няма да се промени.

– Тази вечер се чувствам някак обезсърчен и уморен…

– Нормално. Толкова е горещо.

За да слушам, първо трябва да замълча, да потисна желанието си да реагирам, което е главното препятствие пред слушането. Ако това, което другият казва, ме вълнува, ще изпитам потребност да се изразя, да обяснявам, да убеждавам, да дам оценка, да споделя чувствата или идеите си.

Колкото по-близък ми е другия, толкова по-ярки ще са емоциите, които словото му ще породи у мен. И ако той говори за отношенията ни, то моите страхове, желания, ехото, отекнало в съзнанието ми, проекциите (псих.-преписване на лични качества и мотивации на други хора, бел. ред.) ми още повече ще възпрепятстват слушането ми. Ето това прави комуникацията между близки хора толкова трудна и крехка. Всяка дума на другия може да задейства в мен страха ми, че не съм на висота, че съм отхвърлен, че вече не ме обичат.

Да слушаш, означава поне за малко да замълчиш и да не използваш казаното от другия, за да изразиш собственото си мнение.

Той ми каза, че не е харесал тази книга, и още преди да изслушам какво не му е харесало, ми се ще да се изкажа по темата и ентусиазирано да споделя отличните си впечатления от нея. Не бих ли могъл първо да му дам възможност да изрази усещанията си преди евентуално да заговоря за моите?

Не можем да се изразяваме едновременно. Можем само да се изслушваме последователно. Но много диалози приличат на борба за завладяването на ухото на другия.

И аз нося отговорност, когато не ме слушат и не ме чуват. Може би съм изразил прекалено неясно, със заобикалки, с надеждата, че другият ще отгатне мисълта ми. Може би не съм се осмелил да формулирам молбата си: „Бих искал да поговорим“, „Бих искал да ме изслушаш“, „Бих искал да ти кажа как аз изживях това“.

В сърцето на всеки от нас има едно голямо желание да може да говори, без да го съдят, нито успокояват, нито отхвърлят, без да го подлагат на оценка и без да му лепят етикети. Да говори и просто да бъде чут, за да може сам себе си да чуе по-добре.

Ако слушах, щях да се чуя – Жак Саломе и Силви Галан,

Издателство: Колибри, colibri.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.