Да тръгнем ли да търсим любовта, или да чакаме тя сама да ни намери?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Препоръчано, Обичай | 0 Коментара
снимка: tapeciarnia.pl

снимка: tapeciarnia.pl

Тайната на щастието е да не очакваш. Същото е и с любовта – когато спрем да я търсим, тя сама идва при нас.

Защо просто не си живеете живота? Тогава, ако дойде любовта – супер. Ако не дойде – пак супер. Да тръгнете ли да я търсите? Ако ви се иска, направете го. Всички ние понякога имаме нужда от някой до себе си, а друг път – да останем сами.

Става дума за привличане, за четкане на егото, за приятелство и забавление с някого. Но за любов? Тя не е нещо, което непременно ще цъфне, когато на вас ви се иска. Може да е нужно време да се роди. Затова живейте си живота и се впускайте във всичко, което ви се иска да правите, не чакайте на всяка цена да срещнете любовта. Когато сте там, навън, и се забавлявате, много по-вероятно е любовта да ви намери.

Търпение. Сила. Вяра. Понякога може да ви се стори, че търсенето на правилния човек е като издирване на Свещения граал. Превръщате се в рицар на Кръглата маса. Не трябва да бързате, а да съхраните вярата си, да не се задоволявате с подхвърлени залъци и евтини имитации.

Хората често се впускат в някакви отношения, защото се страхуват, че ще останат сами, сякаш това е нещо лошо. Освен това живеем в общество, което разбира колко е важно човек да познава себе си. Хубаво е да си с някого, но трябва да осъзнаваш какво търсиш, за да не откриеш насред пътя, че не това си искал.

Влизате във взаимоотношения и ви се иска да накарате човека до вас да се чувства добре и все по-добре, а ние жените често избутваме собствените си нужди и заслуги и постижения на заден план, за да галим мъжкото его. И го правите за своя сметка. Отдавна бях забелязала тази черта у себе си, но дълго бях прекалено ленива, за да предприема нещо. Започнах някаква връзка и съвсем скоро разбрах, че не е нещото, което искам. Но бях толкова мързелива, че продължавах да се влача така. И след три-четири години, осъзнавах, че нищо не се е променило. Тогава един хубав ден правя решителната стъпка и заявявам: „на ти си куклите, дай си ми парцалките. Беше ми приятно. Всичко хубаво.“

Това обаче е твърде неприятно занимание. Сега вече им отрязвам квитанциите в мига, в който усетя, че няма да се получи.

Трябва да си казвате: „Ще чакам и ще намеря правилния човек“ вместо „О, толкова съм самотна, хващам се за каквото ми падне“. Приемете тази ситуация като спирачка. Спирачка, която може да удържа дълго, дълго време, като на фолксваген костенурка. Дръпнете ръчната, убийте скоростта и си дайте време.

 

Каже ли ти някой „Ти ме допълваш“, бягай! – Упи Голдбърг

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си