За да ни обикне някой друг, трябва първо да заобичаме себе си

Човек трябва да обича себе си, преди да може да обича другиго.

Вярно е. Трябва да обичам себе си, трябва да имам високо мнение за себе си, преди да мога да отдам чувствата си на друг.

Ако не обичате себе си, а обичате някого, вие хвърляте цялата отговорност за себе си върху него, което не е честно. Всеки трябва да бъде сто процента себе си. Аз идвам с моите сто процента. Ти идваш с твоите сто процента. Ще се справим с всичко, което ни сполети. Но ако влизате в едни взаимоотношения само половинчато, няма да се получи. Никой няма да ви бъде бавачка, нито пък вие ще бъдете нечия бавачка. Веднъж пораснете ли, нямате нужда от бавачки, нито вие трябва да се превръщате в такава за приятелите и партньорите си. И двамата трябва да сте изградени личности, които познават себе си и могат да бъдат полезни. Ето това е зрялост. Най-сполучливите взаимоотношения се получават, когато две изградени личности се съберат и подкрепят взаимно.

По какво, бихте попитали вие, ще разберем дали човекът, с когото се обвързвам,е е неизградена личност? Ще го познаете по мрънкането – той (или тя!) се държат като бебета, постоянно искат: „Дай, дай, дай“. Искат само за себе си. Защо ли все мрънка? Защото още не се е научил да се справя сам, да откликва на собствените си нужди. Това изисква самосъзнание и зрялост.

Тогава обаче отново си представяме, че ще останем сами и си казваме: „Не, не, не. Мога да се справя с това. Ще го науча. Ще го направя по-добър“.

Само че аз ви казвам, че няма да успеете. Не можете да преобразявате хората. Трябва да бъдете искрена и да кажете: „А, разбирам. Имам нужда от много работи „.

Бих ви попитала защо ви е притрябвало да „преобразявате“ някого? Защо бихте поискали да „преобразите“ любимия си, приятеля си? И защо ще искате да се жените за някого, да се обвързвате с човек, който има нужда да бъде превъзпитаван? Единствената причина е, че вие имате нужда да се почувствате като герой, нужно ви е да се чувствате необходим, и ако такъв е случаят, значи вие не сте изградена личност. Тъкмо това е причината за всичките ни проблеми.

Само си помислете. Имате какви ли не проблеми в живота си, а сега трябва да се нагърбите и с проблемите на този човек, който не знае как да се справя сам. Това е голям товар и ако първоначално го приемете, за да галите егото си, в крайна сметка ще изтощи всичките ви сили и привличането и уважението ви към този човек ще се изпарят.

Трябва да осъзнаете, е това не е човекът за вас, защото вместо да допринася нещо в живота ви, той само ще граби от него. Не е лесно да стигнете до този извод, защото означава, че трябва да признаете истината, а за това е нужно упражняване. Всичко опира до момента, в който трябва да бъдете откровени пред себе си. Най-трудното нещо, защото обикновено на хората им се иска просто да се получи. Не искат да бъдат разочаровани. Мечтаят да се установят. Обаче имате един живот, затова ви питам, за какво ви е тази история?

Бъдете откровени със себе си, бъдете търпеливи.

Казват, че е нужен цял един живот, за да стигнете до тези изводи, че е „дълъг процес“, че се учите от опита и грешките си. Аз пък ще ви кажа, че това са пълни глупости.

Хората знаят от какво се нуждаят. Когато нечии думи ви наранят, разбира се, че това не е вашият човек. Дори едно дете разбира, че нещо не е наред, ако не получава вниманието и любовта, от които се нуждае. На всички ни се иска да бъдем приемани добре, да бъдем обичани, понякога дори толкова силно, че оставяме нещата да излязат извън контрол. Но ако това продължи прекалено дълго и се случи повече от веднъж, значи живеете в лъжа.

Най-важното от всичко е да се вслушвате в собствената си истина, в желанията и нуждите си. И трябва да вярвате, че го заслужавате. Всеки заслужава да бъде щастлив. От вас се иска да сте малко по-търпеливи…

 

Каже ли ти някой „Ти ме допълваш“, бягай! – Упи Голдбърг

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.