Как да постъпим, когато сме огорчени от думите на другия?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Прощавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Аз съм длъжен да управлявам въздействието, резонанса, емоциите, предизвикани у мен от действията и думите на другите.

Ние нямаме никакъв имунитет към отрицателния заряд на някои послания. Някоя незначителна фраза, дума, чиято афективна конотация отеква в нас, може буквално да ни отрови. Всеки от нас е изпитвал – след телефонен разговор, разменени реплики, получено писмо – онова смътно чувство на дискомофорт, на напрежение, дори на тревожност, което като киселина, като отрова разяжда организма и мислите ни в продължение на часове, дори на дни.

Правилото в тази област би могло да бъде: колкото по-лоша е била комуникацията, толкова по-жива трябва да се запази връзката, тоест да продължим да слушаме, да запазим вниманието си, да останем отворени, вместо да се отдръпваме и да скъсваме.

Мога да поискам от този, който ме е засегнал, да повтори или да формулира по друг начин посланието си. Може би така ще му помогна да намери думи, по-близки до мисълта му, да се определи по-добре, да открие слово, което му е присъщо. Мога да преформулирам това, което съм чул и разбрал, за да потвърдя това, което другият е искал да каже. Защото понякога ние разбираме обратното на казаното в зависимост от яснотата му, както и от степента на уязвимост или на нетърпимост.

Когато той ми каза, че връзката ни сигурно няма да продължи дълго, разбрах, че вече има желание да се отдръпне, че ме отхвърля. Години по-късно си дадох сметка, че е изразявал своя страх и своята неувереност, както и желанието си за стабилна връзка.

Ние притежаваме една фантастична възможност, твърде рядко използвана, тази да потвърдим казаното от другия. Да потвърдим, като преформулираме това, което сме чули.
За да се запази контактът, за да се създаде не противопоставяне, а допълване, има някои прости средства, но които трудно се прилагат в емоционалното протичане на диалога.

Вслушваме се в това, което е засегнато в нас от реакцията, поведението, позицията на другия, и го разпознаваме. „Да, ето това изпитвам. А той, какво всъщност ми казва той?“
Искаме да се преформулира посланието винаги когато е непълно или двусмислено.
Искаме да се уточни намерението, смисълът, придаван на посланието от другия.
Опитваме се да разберем какво казва другият и на кого го казва.

Майка подхвърля на сина си: „Питам се на кого ще заприличаш, ако продължаваш така!“. Какво казва тя и на кого?

Да препрочета полученото писмо, да поискам да узная какво е значението на думите и действията. Да се осмеля да се върна към минала ситуация и главно към преживяното, към различния начин, по който всеки е възприел ситуацията. Да си припомня, че общуването е възможно само в различието. Това усилие ще ми помогне по-малко да се оставям да ме затварят или сам да се затварям в първия агресивен и обезценяващ смисъл, който придавам на посланието.

Когато съм се оставил да бъда засегнат, огорчен от идващото от другия, аз мога да облекча дискомфорта, страданието или да прогоня натрапливите мисли, които ме обземат, чрез някой символичен акт.

Например да изложа в писмена форма, без да въздържам дори по обиден начин, гнева, отчаянието си, обвиненията си, Да ги изложа за себе си и когато бурята утихне, да изхвърля написаното. Да символизирам ситуацията, като я представя чрез предмети. Незабавно да се възнаградя,например с парче шоколад или с една баня (водата абсорбира отрицателното), за да превържа раната. Да начертая или нарисувам това, което става в мен.

Да въведа леко дистанциране, което ще ми позволи да не се идентифицирам изцяло с чувството на гняв, отхвърляне, мъка, с усещането, че съм лош или нищожен. Да открия коя част от мен е наранена, кой мой образ е накърнен.

Да чуя отекването, да чуя онова в миналото ми, към което ме препраща изживяното. Да си спомня например, че подигравките или забележките по отношение на тялото ми ме връщат към подигравките на баща ми, които са ме карали да се изчервявам или да пребледнявам от притеснение.

 

Ако се слушах, щях да се чуя – Жак Саломе и Силви Галан

Издателство: Колибри, colibri.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си