Да слушаш някого е най-дълбоката проява на човешко уважение

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Какво ни пречи да слушаме? Способни ли сме да потиснем желанието си да съдим този, когото слушаме, тъй като не ни харесва това, което ни казва?

Слушането е решаващо за присъствието. А предизвикателствата, които възникват, когато наистина се налага да слушаме, са същите, които ни затрудняват да присъстваме напълно, за да слушаме истински.
Истинското слушане няма как да се случи, ако нямаме искрено желание да разберем това, което чуваме. А това не е лесно, защото изисква да потиснем желанието си да съдим дори когато се чувстваме отчаяни, уплашени, нетърпеливи, отегчени и дори когато се чувстваме застрашени или тревожни заради това, което ни предстои да чуем (защото смятаме, че знаем какво е то или пък защото не знаем). Трябва да предоставим на другите хора пространство и сигурност, за да бъдат искрени – а ние не можем да реагираме отбранително, когато слушаме. За някои от нас това означава също и да преодолеем страха си от тишината, от пространството.

Слушането означава да се противопоставиш на импулса да направиш това, което правим най-добре – да проповядваме. Парадоксът на слушането е, че като се откажете от властта – временната власт на говоренето, отстояването, знаенето – придобивате повече сила.

Ето какво се случва, когато спрете да говорите и се вслушате:

Хората могат да ви имат доверие. Ако нямате доверието на хората, ще ви е много трудно да им повлияете дълбоко и трайно.

Придобивате полезна информация, която много ви улеснява да разрешите всеки проблем, с който се сблъскате. Може да смятате, че знаете отговора, но преди да сте изслушали това, което другият наистина мисли и чувства – това, което истински го мотивира, – не можете да бъдете сигурни.

Започвате да гледате на другите като личности – и може би дори като на съюзници. Вече не виждате останалите хора като стереотипи. Преминавате от „ние срещу тях“ просто към „ние“. Целите ви стават общи, а не са в конфликт.

Намирате решения, които другите с желание приемат и прилагат. Когато хората допринасят за решенията – когато са техни съавтори, – е по-вероятно да се придържат към тях и да ги приложат докрай.

Когато хората усещат, че ги чувате, те са по-предразположени да слушат. Ако хората не усещат, че ги разбирате, те не са склонни да инвестират времето и енергията си в дейности като например слушане. А за лидерите е особено важно да са наясно с този факт, защото те трябва да служат за пример с добрите си умения за изслушване.

С това не искам да кажа, че изслушването на другите всеки път ще ви гарантира благоприятен резултат. Всъщност част от присъствието е да приемаш вероятността да останеш разочарован и да не позволиш на това да те отклони от пътя ти ли да те накара да се колебаеш. Това, което в началото може да изглежда като провал, може да се окаже нещо напълно различно – възможност за израстване по неочакван начин.

 

Присъствието, приемете силно предизвикателствата – Ейми Къди, ted.com/speakers/amy_cuddy

Издателство: Литус, litus.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си