Как да привлечем онова, което желаем най-силно?

Получавате единствено това, за което се молите.

„Животът никога не се подрежда така, както искаме“ – лекомислено обобщаваме ние. Тази нагласа обаче се претворява в действителност и той наистина не протича така, както искаме, точно защото сме очаквали да стане така. В този смисъл животът оправдава очакванията ни.

В много философии е залегнало схващането, че животът е отражение на ума. Въз основа на личния си опит мога да кажа, че твърдо вярвам в това. Ние привличаме само това, върху което се фокусираме, и единствено нещата, които силно желаем, са постижими за нас. Невъзможно е да привлечем конкретен резултат, ако не поддържаме твърда визия за него. Следователно това, което определя нашата реалност, са мисловната ни нагласа и желанията ни. Ако искаме да постигнем нещо, първо трябва да фокусираме ума си върху представата за него или върху желаната ситуация. След това трябва упорито да поддържаме тази мисъл и страстно да желаем нейното осъществяване.

За пръв път осъзнах силата на ума преди повече от 40 години на една лекция на Коносуке Мацушита (1894-1989), когото много японци смятаха за „бог на мениджмънта“. По време на лекцията той говори за прочутата си теория за „преградния мениджмънт“. Накратко казано, тя се състои в следното: реката без бентове предизвиква наводнения по време на силни дъждове и чезне по време на суша. Но ако я преградим, ние постигаме контрол над нея и успяваме да съхраним водния ресурс. По този начин вече не зависим от прищевките на времето и околната среда. Според Мацушита същият принцип може да бъде приложен и в управлението. Във времена на възход за компаниите е добре да създават резерви в оборудването и капитала си, които да им осигурят стабилен растеж в моменти на недостиг.

„За какво говори този? – негодуваха хората – Няма как да стане. Нали затова се боря ден и нощ. Ако имах достатъчно свободен капитал, нямаше да ми бъде така притеснено. Вече знам, че ми е нужен резерв, само дето не знам как да го натрупам.“

След края на лекцията, когато вече можехме да задаваме въпроси, един мъж се изправи и изказа на глас опасенията си:

– Очевидно този преграден мениджмънт щеше да бъде идеален, стига да беше възможен. Но той не е. Ако не  ни кажете как да постоим бента, каква е ползата от всичко?

Иронична усмивка премина по кроткото лице на Мацушита. Той се замисли за кратко и после просто каза:

– Ако трябва да бъда честен, и аз не знам. Не знам, но въпреки това трябва да искам да мога да го направя. 

Той не успя да отговори на въпроса и публиката смутено се засмя. Въпреки очевидното разочарование на повечето хора, аз стоях вцепенен и настръхнал от думите на Мацушита.

Той беше разкрил една мистична истина.

Компас към успеха – Казуо Инамори, global.kyocera.com/inamori/

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.