Висшият смисъл на живота на всеки е в това да опознае душата си

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Препоръчано, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

В живота е по-важно качеството на преживяните мигове, отколкото годините безсмислено съществуване.

Някога замислял ли си се кой си всъщност? Какво изобщо представляваш? Замислял ли си се как възприемаш света наоколо? Не от физиологична, а от житейска гледна точка… Кой си ти? Как виждаш, как чуваш, защо чувстваш, кой в теб разбира и кой точно възприема? Надникни вътре в себе си.

И като се обърка към останалите, попита:

– Вие изобщо замисляли ли сте се някога за безкрайността на съзнанието си? За това какво представлява мисълта? Как се ражда, къде се дява? Замисляли ли сте за собствените си мисли?

– Че как – смути се Андрей, – нали непрекъснато мисля, разсъждавам за нещо.

– Само ти се струва, че мислиш, ти разсъждаваш. А сигурен ли си, че това са твои мисли>

– А чии? Тялото си е мое, значи и мислите са си мои.

– Щом са твои, хайде проследи ги поне един ден. Откъде се вземат и къде изчезват. Хубавичко се порови в тях и ми кажи какво, освен глупости, си видял. Нищо. Само насилие, само гадости, само как да се наядеш, да облечеш някой моден парцал, да откраднеш, да спечелиш, да купиш, да утолиш манията си за величие. Това е. Сам ще се убедиш, че мислите, породени от тялото ти, завършват с едно и също – материално осигуряване. Но такъв ли си вътрешно? Надникни в душата си и… ще се срещнеш с прекрасното и вечното, с твоето истинско „аз“. Цялата външна суета наоколо – това са секунди. Съзнаваш ли го?

Всички мълчахме. Изведнъж тази картина ми се видя до болка позната. Някога ми се беше случвала, всичко, до най-малката подробност: и точно същият разговор, и тази поляна, и тези ярки звезди, и най-вече безкрайно познатият мек глас, това добро лице… Сигурна бях, че вече съм го преживявала. Но кога, къде? Колкото и да се мъчех, колкото и да напрягах паметта си, нищо не можех да си спомня. Тръснах леко глава, за да мога поне някак да изляза от това безизходно положение на съзнанието си. А Сенсей продължи:

– Ето, вие сте живели кой 16, кой 22, кой 30 години, е, добре, ти – близо 40. Но нима някой от вас помни как е живял? Не, само някакви жалки откъслеци, и то свързани с емоционални изблици.

– Да – замислено рече Николай Андреевич, – животъ така прелетя, че дори не го забелязах. Само учене, работа и някакви дребни семейни, безкрайни грижи… А за себе си, за душата си, наистина не съм имал време да помисля, все се намира някоя спешна работа.

– Точно така – потвърди Сенсей. – Вие мислите за бъдещето, за миналото. Но нали живеете в този миг, който се нарича „сега“. А „сега“ е скъпоценна секунда от живота, тя е дар Божи, който трябва да се използва рационално. Защото утрешният ден е крачка към неизвестността. И много е възможно да се окаже последната в живота ни, крачка към бездната, към безкрайността. А там какво ви очаква?

Всеки от вас смята, че всичкото време на Земята му принадлежи, затова не се замисляте за смъртта. Но дали е така? Всеки от нас може да умре всеки миг, по каква ли не причина, независеща от вас като от биологично същество. Но от друга страна, вие не сте просто биологично същество, вие сте Човек, дарен с частица от вечността. Когато го осъзнаете, ще разберете, че цялата ви съдба е във ваши ръце, че много неща в нея зависят от самите вас. И не само тук, а и там. Замислете се: какво представлявате, съвършен биоробот или Човек, животно или духовно същество? Какво?

 Сенсей – Изконният от Шамбала – Анастасия Нових

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

 

Сподели мнението си