Какво правим с безценните мигове живот?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: linkendin.com

снимка: linkendin.com

Ценим ли времето, което имаме на този свят или през повечето време дори не се замисляме за това? Приемаме го като даденост и живеем така сякаш никога няма да умрем, сякаш утрешният ден ни е гарантиран.

Веднъж един мъж намерил торбичка с цветни камъни на брега на реката. Взел я и по пътя за вкъщи се забавлявал, като мятал камъчетата във водата. Тъкмо когато се канел да изхвърли и последните един-два камъка, останали в торбичката, мъжът срещнал съседа си, който бил бижутер. Като видял камъните, човекът възкликнал: „Откъде имаш тези скъпоценни камъни?“ Щом разбрал, че камъните са много скъпи, мъжът хукнал обратно с отчаяната надежда да си върне поне един от тях обратно. Но не успял да намери нито един – всички те били изчезнали безследно, отнесени от течението на водата…  

Преди малко попаднах на един от онези тестове, които постоянно циркулират във фейсбук: „Разбери еди-какво си за себе си“. Например кой зеленчук отговаря на характера ти. Обикновено ги подминавам, понеже ги намирам за глупави, а и знам отговорите (за зеленчука – тиква съм, въпреки че според баща ми понякога съм „голяма ряпа“). Този път обаче предложението бе да проверя коя е била най-популярната песен в деня на раждането ми и аз не устоях. Въведох датата си на раждане и „моята песен“ се оказа „Моето въображение“ на култовите Temptations. По-интересното за мен обаче не бе това, че песента на рождената ми дата съвпада с най-големия ми, с поред едни – талант, според други – недостатък. Впечатли ме това, което видях изписано дискретно в долния ляв край на страницата: „Ти си родена преди 23,055,048 минути…“ Двадесет и три милиона, петдесет и пет хиляди и четиридесет и осем минути… Потресаващо! Мигах на парцали, докато станаха 23,055,050, а през тези две минути на тотално втрещение се опитвах да си отговоря на въпроса: Колко от тези мигове мога да си спомня? Може би осем минути от вчера? Четиридесет от последния месец? Петдесет и пет хиляди от целия ми живот? Със сигурност обаче не всички онези, посочени в цифрата в ъгълчето…

Дори и фактът, че през една трета от живота ми съм задоволявала нуждите си от сън и почивка, не ме успокои особено. Все още остават над петнадесет милиона (!) мигове, безвъзвратно отнесени от течението на живота. Време, през което невинаги съм успявала да живея пълноценно, в „хвала“. „Хвала“ е сръбската дума за благодаря, която аз много харесвам, защото носи идеята за благодарност с прослава. Живяла съм без благодарност с прослава за чудото на живота, защото съм пропуснала да го оценя. Профукала съм петнадесет милиона безценни минути в празни занимания, сякаш нямат никаква стойност за мен. Хвърляла съм подарените ми от Бога разноцветни късчета живот в реката и съм оставила течението да ги завлече. Не съм осъзнавала, че трябва да скъпя времето си, защото то е преброено. 23,055,057…

 

Гатанки от небето – Ивинела Самуилова, ivinela.bg

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си