Проблемите в живота ни идват от факта, че реагираме като роботи на нещата, които ни дразнят…

Да си създадем навика да реагираме осъзнато на негативните ситуации в нашето ежедневие.

Докога ще се надцакваме със стрес? Стресът не просто отслабва имунитета, той разболява човечеството. Под стрес тялото става много по-възприемчиво към болести. Изключително важно е да се проумее следния факт – функциите за оцеляване на тялото могат да се сведат до две основни, приложими за оцеляването на всеки организъм. Трябва да е способен да расте, да се храни, да се грижи за физическото си тяло – да се развива, но трябва да има и способността също така да се защитава – да е в защита. Така че ако можеш само да се развиваш, но не можеш да се защитаваш, ставаш физическа храна на нещо друго… Така че оцеляването означава едно равновесие и защита. От историята на човешката цивилизация и еволюция се потвърждава, че това е в нашата природа. И нашата защита трябва да се използва само, за да ни помага в моменти на явна заплаха. Не можем да бъдем в състояние на растеж и на защита едновременно. Важното е да осъзнаем следната физиология – когато видим, усетим нужда от защита, стресовите хормони на тялото свиват кръвоносните съдове в стомаха и вътрешностите, които са органите, отговорни за растежа. Проблема е, че ако махнем  кръвта от вътрешностите и я преместим в мускулите на крайниците, тогава не остава кръв във вътрешностите, което означава – няма растеж, но и готов за битка. Това е много важно да се осъзнае. Когато твоята битка свърши, кръвта се връща отново във вътрешностите (в торса) и ти растеш отново. Но в света, в който живеем днес, страха и стреса е 24 часа, 7 дни в седмицата. Ние имаме постоянно освобождаване на хормони на стреса в тялото си. Освобождават се през цялото време, държейки ни в готовност да се бием или да бягаме във всеки един момент – съзнателно или подсъзнателно. Ние сме готови да побегнем всеки момент, защото сме нащрек. Проблема е как това влияе върху разпределянето на енергията ни? Ние отделяме по-голяма част от енергията си за защита. Не можеш да оцелееш, ако през цялото време си в състояние на защита – кръвта е основно в периферията, а не в торса и главата.

Съзнателният и подсъзнателният ни стрес и страх и всичките им производни чувства, мисли и думи са пагубни. В действителност ние не можем да разделим просто така, човек на духовно и телесно. Духовното в тази интерпретация изглежда точно като включване на централното задържане. Това е открито още от известния руски физиолог Иван Михайлович Сеченов и описано в класическия му труд „Рефлекси на главния мозък“. Ние можем да контролираме емоциите си. И какъв е по-точно този контрол ли? Този контрол е свързан с това, че ние наблюдаваме тези състояния. Конкретно това е свързано с факта, че ние не се намираме в тази ситуация, а я наблюдаваме отстрани. И именно в това състояние започваме да разбираме и чувстваме, че ние не сме само тяло, а нещо повече. Това е базисно състояние на удоволствие, което получаваме, когато просто се явяваме зрители на театъра. Когато гледаме трагедия ни е зле, а при излизането има състояние на катарзис, за което само неразбираме от какво е предизвикано. Това състояние на духовност, произлизащо от това, че сме поставени в позицията на външен наблюдател, можем смело да го наречем Дух. Или духовна позиция, която е противоположна на егоцентричната такава. Безспорно ние не сме просто месо със своите биологични свойства и психологични матрици. Изработени от житейския ни опит и насадени догми и парадигми още от времето, когато сме били деца. Осъзнавайки това с мисълта си човек става едно цяло с нея и се променя за много по-добро. Получавал съм много припокриващи въпроси в кабинета си, а и от близки – Защо след като толкова често си казваме на себе си, а и пред другите: „Аз ще успея, ще се справя с това, аз мога да го направя, ооо ще видят те, отивам там и не ме интересува…“ и т.н. се проваляме и не успяваме? Отговарям – нека бъдем честни и си признаем, че много пъти, когато произнасяме на глас думи ние не разбираме тяхната сила и не им даваме такава. Произнасяме ги без да сме убедени и само потвърждаваме своя страх. Ако ги казваме с пълна увереност и отдаваме искрено сила в тях, дори към всеки един звук, то успеха ни ще бъде поразяващо голям и ще постигнем целите си. Колебанието и липсата на увереност е главния фактор за провал и застой.

Колкото и да е 100% истина, че сме духовни същества с божия искра в нас, тук и сега е безспорен факт, че ние човеците зависим от физическите си тела и органите и функциите в тях. Да, зависим така, както нашите съседи на тази синя планета – над 10 000 000 вида същества. Най-бързият пример за физиологична функция е нивото на кръвната захар – ако то се повишава, изпитваме удоволствие, точно като да си отчупим от топла питка, а ако се понижава, както често чуваме „ох, пада ми кръвната захар“, човек изпитва силно безпокойство дори панически атаки и буквално прави необмислени думи и действия. Разбира се, че често изпитваме това при глад, важна среща, изпит… Колко живота ще ни трябват, за да осъзнаем, че преживяваме едни и същи мелодрами, интриги и раздразнения. Точно като в „омагьосан кръг“? Едни и същи депресивни състояния и тъпи ситуации, докога? Стоп! Спираме да реагираме като роботи на външните дразнители, защото всичките ни проблеми и провали в отношенията ни с другите са първо, защото ние реагираме напълно автоматизирано на тях. Да, не е от първостепенно значение дадената ситуация, а това че спрягаме все едни и същи глаголи и преповтаряме калъпите на поведение от родители или други наложени ни, съзнателно или не, модели на реакции – чувства, мисли, думи и действия. Това си има своите задължителни последствия – задействане на редица физиологични процеси на производство и разпространение в тялото на „лоши“ хормони, чието действие вече обясних, но най-общо казано пак – нажежават емоционалното ни състояние. Класическото „наливане на масло в огъня“. Сега се сетих за един Белградски графит: „Моля ви, не наливайте масло в огъня – поничките не понасят това 🙂 !“

Различните стресови хормони съответстващи на реакциите ни, карат целия организъм да реагира в пълен разрез с естественото си състояние – да бъде спокоен и щастлив – в нормален режим на експлоатация на това физическо тяло. И ето заради това, преживяваме едни и същи тъпотии, отново и отново и в делници и на празници.

Очевиден факт е, че след стреса, често като нагъл навлек идва самосъжалението. То довежда до пълно емоционално и физическо изтощение. Пропиляваме силите си на вятъра. Свободни победители и щастливи ни прави осъзнаването на вкусната рецепта, в която пише, че нашите чувства, мисли и физическото и енергийните ни тела са едно цяло. Спомнете си „квантовата“ народна мъдрост, която няма да спра да подсказвам:

„Каквото посееш – това ще и ожънеш!“

Както и: Колкото време реагираш – това и ще получиш. Според моя житейски опит и този споделен ми от клиентите в 90% от случаите на „лошите ситуации“, трябва да сме осъзнати. Ако със силно намерение и воля, можем да не реагираме с лошо и няма да продължаваме и няма да продължаваме лутането в „омагьосания кръг“. Поне пет пъти в конкретна ситуация, дори и със едни и същи хора! Така имаме натрупване на нови спомени – реални, които не сме преживели жлъчно и не сме състезавали и борили за тривиални глупости и битовизми. Прекрасният руски автор Вадим Зеланд го нарича „Инверсия на ралността“ – поне в 90% реагираш обратно.

Или нещо като обобщение – нашето психично и физическо здраве зависи от нашите чувства и мисли. Факт!

Разбира се от там и действията ни. Животът е шарен, а не мрачно-сив, както мнозина хора вярват, че е, защото банкери, политици, религиозни лидери го оцветяват и вкиселяват. Мрачните ни мисли са адски огън, който ни изгаря отвътре и нашето щастие загаря. А знаем от опит, че загорялото трудно се мие, дори и в миялна 🙂 … Това води до болезнена ленивост, изолиране от света и е меко казано депресия.

„Навярно сте чували израза, че животът е огледало. Как трябва да разбираме това? Това трябва да се разбира едва ли не буквално! Цялата околна действителност е отражение на нашите мисли. Например, представете си коте, което си играе със собственото си отражение, то не разбира, че отражението е самото то!“ – Вадим Зеланд

Отношението към ситуацията го създаваме ние, а не реалността. Идва момент, в който пристрастяването към „лошите хормони“, навлизащи чрез кръвния поток във всяка една клетка, сменят рецепторите си за „хубава химия“ с „мрачни ключалки“. Вече да изпитваме болка или да сме жертви с целия този негативизъм, не е наш избор, а на клетките – съставните части на физическото ни тяло. Изборът е взет!

 

Рецепти за лично щастие и мотивация – Еленко Ангелов, thespiritofoknele.org

Издателство: ОКНЕЛЕ, thespiritofoknele.org

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.