Съществува ли балансът здрав дух – здраво тяло?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Човек трябва да е максимално здрав, за да борави с истински нездравото. Това е моята теза.

С други думи, нездравият дух се нуждае от здраво тяло. Може да звучи парадоксално. Ала откакто станах професионален писател, не спирам физически да го усещам. Здравото и нездравото не са непременно напълно противоположни. Не си противостоят. Те могат да се допълват и в някои случаи естествено да се съдържат едно в друго. Често тези, които са от здравата страна на живота, мислят само за здравото, а онези от нездравата – единствено за нездравото. Подобна едностранчивост обаче не е никак плодоносна.

Случва се писател, който на младини е създавал великолепни, възхитителни, силни произведения, след определена възраст рязко да започне да показва признаци на изтощение. И тук точно приляга изразът „изписал се“. Текстовете му може да се все така прекрасни. И изтощението да привнася своя особен чар.

Ала изчерпването на творческата енергия е видимо за всички. Предполагам това би могло да е резултат от факта, че вече няма сили да надвие отровите, с които борави. Физическата жизненост, до този момент естествено надделяваща над токсините, е преминала някакъв предел и имунитет е отслабнал съвсем. Стигне ли се дотам, за писателя е трудно да продължи да твори интуитивно и спонтанно. Нарушен е балансът между въображението и поддържащите го физически способности. Единственото, което остава, е посредством умело използване на натрупаните техники и похвати да се скалъпват произведения с помощта на остатъчна жар. Меко казано, това със сигурност е радващ сърцето път. Тогава някои решават да се простят с живота. Други пък се отказват завинаги от писателството и дирят друго поприще.

Очевидно е, че идва денят, в който човек губи. С годините тялото се руши и неумолимо върви към края. Рано или късно губи битката си и си отива. Изчезне ли тялото, (вероятно) душата и тя няма къде да иде. Давам си ясна сметка за това. Иска ми се обаче, колкото е възможно, да отложа този момент – момента, когато жизнеността ми ще бъде надмогната от отровите и ще претърпи поражение. Такъв е моят стремеж като писател. Засега нямам време „да се изписвам“. Именно затова, дори да ми казват: „Тия неща не са за творец“, продължавам да бягам.

 

За какво говоря, когато говоря за бягането – Харуки Мураками, harukimurakami.com

Издателство: Колибри, colibri.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си