Колко тежък е кръстът ви?

Изпитанията в живота са ни необходими, защото лесният път не носи опит и не води до израстване, а често и не води до никъде…

Преди години един преподавател в богословския факултет ни разказа следната история:

Вървели по някакъв път много хора и всеки от тях носел кръста си. На един човек обаче му се сторило, че неговият кръст е по-тежък от тези на другите, и решил да използва хитрост. Отдели се незабелязано от групата, влязъл в гората и отрязал част от кръста си. После настигнал останалите и продължил да върви с тях, доволен, че ги е надхитрил. Изведнъж обаче се озовали пред пропаст. Пътят свършвал на ръба на пропастта и продължавал отново от другата й страна. Всички свалили кръстовете от гърбовете си, положили ги на земята от двете страни над бездната и по тях преминали над нея. А хитрият човек останал, защото кръстът му вече бил по-къс. 

Първото, което си помислих, когато чух тази притча, бе, че човекът от историята не е особено умен. Да отрежеш кръста е решение, което може да хрумне на всеки селски хитрец. Да го използваш като мост обаче изисква изобретателност, жизнеспособност и жизнелюбие.

После спонтанно се сетих за мой приятел. Той е сред най-добрите съвременни български художници. Когато е бил на двадесет години, е изгубил в катастрофа двата си крака. И така, вече 30 години, има дръзновението да върви над бездната. С протези. И да продължава да твори красота.

И ми стана много гузно. Защото си дадох сметка, че и аз понякога съм била в ролята на онзи селски хитрец от историята. Скатавала съм се в гората, чудейки се къде да резна кръста, за да избегна различни и далеч не толкова големи тегоби. Роптала съм защо е било нужно да преживея едно или друго изпитание. Трябваха ми години, за да осмисля идеята, че кръстът не е символ на краха в живота, и че Via Dolorosa (Пътят на болката) е също така и Via Miraculosa (Пътят на чудесата). Че единият край на кръста е забит в земята, но другият сочи към небето и от мен зависи в коя посока ще гледам. Че кръстът не е само бреме, а и мост. И ако събера кураж да мина по него, от другата страна на пропастта, ще преодолея много лични прегради, ще се развия като личност и ще добавя нови щрихи към своята човечност. Ще се „сбъдна“, както би казал моя приятел. Позволете ми да споделя с вас едно негово стихотворение, с пожелание всички да имаме волята и куража да тръгнем над бездната и да стигнем до едно по-зряло, по любящо и по-човечно наше „отвъдно“:

Толкова трудно е сам да се сбъднеш,
пряко събития, хора, места,
свои и чужди страх, леност, незрялост,
стръв, кривогледство, ламтеж, суета,
немощ, недъгавост и нищета;
колко ли кълнове нежни нахалост
съхнат отсам, а дали имат отвъдно? … 

Владимир Морзоханов „Дървото на достъпните за мен удоволствия“

 

Гатанки от небето – Ивинела Самуилова, ivinela.bg

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.