Писмото на Франсис Скот Фицджералд, което ни напомня в каква заблуда живеем

Едно писмо, което ни напомня, че нещата, които наистина от значение за живота ни, нямат нищо общо с нещата, за които сме свикнали да се тревожим…

Годината е 1933 г.-та. Великият майстор на словото Франсис Скот Фицджералд пише писмо до 11-годишната си дъщеря Скоти, която в този момент е на летен лагер. Писмото до това невръстно дете се превръща в неостаряващо послание за истинските важните неща в живота и за другите, маловажните, на които обикновено обръщаме най-голямо внимание…

 

Скъпа Пай,

Как се справяш със задълженията си? Изпрати ми малко повече информация за това как четеш на френски. Радвам се, че си щастлива. Макар аз самият никога да не съм вярвал в щастието. Нито в нещастието. Това са неща, за които четеш в книгите, но в живота никога не ти се случват.

Това, в което вярвам, е, че животът ти се отплаща за твоите добродетели (и според твоите таланти) и че те наказва, ако не изпълняваш задълженията си, за които се чудиш дали си струват. Ако в летния лагер имате библиотека, помоли г-жа Тайсън да потърси за теб един сонет на Шекспир, в който се казва: „Лилиите, които загниват, миришат по-лошо от плевели”.

А сега, полусериозно, полушеговито, ще продължа.

Нещата, за които да се притесняваш:

Притеснявай се за куража.
Притеснявай се за чистотата.
Притеснявай се за ефикасността.
Притеснявай се за ездата.

Не се притеснявай за:

Не се притеснявай за мнението на хората.
Не се притеснявай за куклите.
Не се притеснявай за миналото.
Не се притеснявай за бъдещето.
Не се притеснявай за порастването.
Не се притеснявай за това, че някой ще те изпревари.
Не се притеснявай за победата.
Не се притеснявай за провала, освен ако не е по твоя вина.
Не се притеснявай за комарите.
Не се притеснявай за мухите.
Не се притеснявай за насекомите като цяло.
Не се притеснявай за родителите.
Не се притеснявай за момчетата.
Не се притеснявай за разочарованията.
Не се притеснявай за удоволствията.
Не се притеснявай за удовлетворенията.

Неща, за които да мислиш:

Как се справям със:

1. Стипендията;
2. Това как разбирам хората и мога ли да се погаждам с тях;
3. Старая ли се да превърна тялото си в полезен инструмент за мен или го неглижирам.

С най-дълбока обич,
Татко

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги