Всяко чудо, което правите, се отразява благоприятно върху живота

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Обичай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Нашият проблем не е, че разглеждаме любовта като важно нещо; проблемът ни е, че не я разглеждаме като най-важното нещо.

Безброй други външни фактори отвличат вниманието ни.
Но след като сте поживели достатъчно дълго, се случва нещо. Деца, страдащи ненужно… деца, отиващи на война… хора, умиращи от глад в свят на изобилие – по-малките проблеми започват да избледняват в сравнение с тези неща. Идва ден, когато гледате новините и си казвате: Какво, по дяволите, правим?
Само че терористите знаят какво правят, колкото и да е ужасна тази мисъл. Не мога да си представя терорист, който да казва: „Може би“, „Ще видим“, „Щом се яви възможност“ и  „Да не бързаме“. Терористите имат цел, това е сигурно, и са готови да направят всичко необходимо, за да я постигнат. И все пак най-големият ни проблем не е, че относително малко хора мразят по убеждение, а че недостатъчно от нас обичат по убеждение.

С всяка мисъл за любов участваме в създаването на единно поле с експоненциално по-големи възможности за всички. Когато една пеперуда махне с крила в Южна Америка, това може да повлияе на завихрянето на въздушните маси на Северния полюс. Същото става и в областта на съзнанието: всяко чудо, което правите в живота си, се отразява благоприятно върху живота изобщо.

Любовта за страха е това, което е светлината за тъмнината: в присъствието на едното, другото изчезва. Когато достатъчно от нас застанат в светлината на истинската любов – не баналната, а силната и необикновената любов към Бог, всички войни ще свършат. Но не и преди това. Докато достатъчно от нас не се научат да обичат така, както обича Бог, създавайки свещено силово поле, в което земята да се пречисти и да се разтвори цялото зло, ще продължаваме да вървим към планетарна катастрофа.

Отговорът е любовта. Вижте колко ужасяваща е тази мисъл за егото. Представата, че спасението ни е в любовта, ни се струва по-страшна от войната, не е ли така? Съпротивляваме се и  повече от ядрена катастрофа. И защо? Защото любовта, за която говоря, надхвърля егото, а за егото най-голямото удоволствие е да живеем в свят като днешния. То знае, че ако приемем любовта, ще го разрушим. Но всъщност това е единственият ни избор: кой да оцелее – егото или ние.

 

Възрастта на чудесата – Мариан Уилямсън, marianne.com

Издателство: Екслибрис, exlibris.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Сподели мнението си