Хорхе Букай: Никога не прави това, което не искаш

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Не се страхувай | 0 Коментара

снимка: Spyr.is

Единственото, от което се нуждаем, за да бъдем верни на себе си и да живеем живота, който искаме, е способността да се откажем от одобрението и възхищението на част от околните.

Истина, която смятам за жизненоважна, съм заел от мъдростта на суфите: Нищо хубаво не е безплатно. Оттук следват според мен поне две идеи.

Първата: ако искам нещо, което е добро за мен, би трябвало да знам, че ще платя определена цена за него. Разбира се, заплащането невинаги е в пари (ако беше само в пари, щеше да е толкова лесно!). Тази цена понякога е висока, друг път — много ниска, но винаги съществува. Защото нищо хубаво не е безплатно.

Втората: да осъзная, че ако получа нещо отвън, ако ми се случва нещо хубаво, ако преживявам мигове на радост и наслада, то е, защото съм си ги спечелил. Платил съм за тях, заслужавам ги. (Само да обърна внимание на песимистите и да обезкуража лентяите: хубавото, което ми се случва, вече съм го платил. Няма плащане на вноски!)…

Да прегърна тази истина (че нищо хубаво не е безплатно) означава да изоставя завинаги детинската идея, че някой трябва да ми дава нещо просто така, заради желанието ми. Че животът трябва да задоволява желанията ми „само защото така искам“, без причина, по чудо.

Третата идея, която смятам за отправна точка, бих формулирал по следния начин: вярно е, че никой не може да прави всичко, което иска, но всеки може да не прави никога това, което не иска.

Повтарям казаното: Никога не прави това, което не искаш.

Да приемем тази идея като действителен еталон — тоест, да живеем съобразно с нея — не е лесно. И най-вече не е безплатно. (Нищо хубаво не е безплатно и това е добре.) Имам предвид, че, ако съм зрял човек, никой не може да ме накара да правя нещо, което не искам да правя. Във всеки случай най-сериозното, което може да ми се случи, е да платя с живота си. (Не че омаловажавам тази цена, но продължавам да считам, че има разлика между това да мисля, че не мога да направя нещо, и това да знам, че ако го направя, то ще ми струва живота.) Но всъщност в ежедневието ни цените са много по-ниски. Казано най-общо, единственото, от което се нуждаем, е способността да се откажем от одобрението, възхищението и любовта на част от околните. (Цената — както обичам да я наричам — е следната: когато човек се осмели да каже „не“, започва да открива непознати страни у приятелите си — тила, гърба и всички онези части, които се виждат само когато другият си отива.)

Тези истини представляват за мен идеи река, идеи звезда. Истини, които продължават да са такива с хода на времето и обстоятелствата. Понятия, които не са относителни спрямо определени моменти, а спрямо всички и всеки един от миговете, които в съвкупността си обикновено наричаме „наш живот“.

Истини Река, за да можем да утолим жаждата си и да плаваме по тях в търсене на нови хоризонти.

Истини Звезда, които да ни служат за водач дори и в най-тъмните ни нощи…

 

Приказки за размисъл – Хорхе Букай, bucay.com

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си