Петър Дънов: Да отвориш съзнанието си за мъдростта значи да го изчистиш от всичко излишно

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
снимка: licdn.com

снимка: licdn.com

Вътрешният мир е стъпката към мъдростта. А мъдростта е стъпката към това да видиш истината за Божествената хармония, заложена в света…

Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. – Послание на Апостол Яков, 3:17

Апостол Яков определя каква е Мъдростта, определя едно от нейните качества, един от нейните атрибути, а именно – чистотата. Имаме ли чистота вътре в себе си, имаме и Мъдрост. Това е първата връзка и всички сполуки в живота зависят от тази яснота и чистота. Яснота и чистота са синоними.

И тъй, ние трябва да приложим чистотата. Тя е необходима и в науката. Всички Велики Учители, които са идвали да просвещават света, са имали тази чистота, т.е. имали са основният атрибут на Мъдростта. Чистотата подразбира, че никога в човешката душа не трябва да има желание и страсти. Едно от основните неща, характеризиращи живота, са страстите – те стоят като обръч около мозъка.

Яков казва, че първото качество на Мъдростта е чистотата. После: Мъдростта е мирна, повърхността й е тиха, спокойна, не се вълнува. Кои хора се вълнуват? Тези, у които страстите вземат надмощие.

Понеже сме дошли на Земята, ние трябва да се стремим към своя вътрешен Божествен живот. Само в него можем да бъдем щастливи и блажени, доколкото можем да спазим Божествения закон. Някои казват: „Аз искам“. Добре, но три неща са потребни на човека: първо, да търси, второ, да разбира нещата, и, трето, да ги прилага. Това е същото нещо, което казва Христос: „Търсете, хлопайте, искайте“. Ако не търсиш, не можеш да намериш. Тези три елемента трябва да се съединят в едно, за да се разберат основните причини на нещата. Един добър градинар трябва най-напред да разбира от почвата, после трябва да посее някое дърво, да го обработва, а след години то ще принесе плод. Така е и в Божествения живот: когато посеем една мисъл, след време тя ще даде плод. Божественото желание ще посееш в твоя ум. Но преди да си ги посял, твоите ум и сърце трябва да бъдат чисти и мирни.

Знанието и Мъдростта, която Господ ни дава, ние не сме в състояние да я почерпим от живота. Животът на Земята е ясно определен – човек има вътрешен стремеж да въздигне своята душа. Мъдростта слиза от горе, за да научи нас, чадата на Господа, да търсим истинското Знание. Мнозина искат да се научат, но са недоволни и казват: „Защо Господ е направил така?“ Аз казвам: Щом си взел да го критикуваш, ти не разбираш Господа.“ Дойде ли ти трудност, изпитание, недей пита защо се е случило така, а си кажи, че за добро е. Когато допуснем, че нещата в света не вървят хармонично, това подразбира, че не разбираме нещата. Например в Америка има пусти места, през които хората вървят, вдигат много прах и мислят, че всичко навсякъде е обвито в прах, а не знаят, че те го вдигат. Така е и с твоите мисли и желания – вдигнал си толкова прах в тях. Нека Мъдростта ти бъде чиста и мирна, нека този прах се утаи и само тогава ще разбираш дълбокия смисъл на твоята душа. Съвременните хора вече две хиляди години проповядват върху Мъдростта, но тя като че ли не ги е засегнала.

Някой казва: „Искам да живея“; добре, но гледай да използваш добре живота. Които искат да отидат на Небето, трябва да разбират вътрешната Божествена Мъдрост… Аз бих желал да ви заведа някога на разходка, за да видите какво прелестно чувство се изпитва всред природата. Вътре в нея се чувства Божественият ум, Мъдрост, Сила, Любов, които работят, които слизат и казват: „Господи, колко Си велик!“ Трябва с Божествената мъдрост да си увием ума, сърцето и душата – тогава ще бъдем силни и мощни хора… 

И тъй, Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които ние сме създали на Земята – и затова този свят е достояние на нас. Мъдростта съставлява атмосферата, в която живее човешкият дух. Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. От този свят на Мъдростта изтича истинското знание, което е и за нас достъпно. И когато това знание премине през трите свята – Божествен, Духовен и физически – и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.

Бог чрез мъдростта е създал Вселената. Създал я е за синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по Закона на Мъдростта. Само Мъдрецът може да слави. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, а всичко е една пълна хармония. Но пътят на Мъдростта е най-трудният. Той е път за Учителите. Само Учителят може да прояви Мъдростта.

Мъдростта е сила, която всеки може да придобие не изведнъж, но постепенно, с течение на времето. Мъдростта е нещо повече от знанието. Тя е абсолютна; в нея няма никакви заблуждения, никакви теории. С Мъдрост търсим Истината на нещата. Който търси Истината, има повече светлина. И който мисли, в мозъка му има повече светлина. Светлината е свързана с Истината, а Истината е подбудителен мотив в Мъдростта. Мъдростта е път за всички, на които Бог се изявява, които учат да служат на Бога. Единственият път, който води към знанието, е Мъдростта.

Щом Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват на своето място. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик, Божествен свят е красив, че в него царуват хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради.

Велика Божествена наука е да знае човек кога и какво да говори, как и какво да слуша. Внимавайте как слушате и какво слушате, как гледате и какво гледате. Поставете си задача да гледате хубаво и да слушате Словото Божие, което отвътре ви говори. Всичко отрицателно турете далече от себе си. Дайте внимание само на хубавото, на красивото в света. Какво струва на човека да въздържа езика си от лоши думи? Какво струва на човека да въздържа ума си от лоши мисли? Какво струва на човека да въздържа сърцето си от лоши чувства? Въздържа ли се от лошото, от злото, той може да бъде щастлив.

Смириш ли се, ти си близо до Мъдростта.
Само светлият път на Мъдростта води
към Истината.
В Истината е скрит Животът.

 

Петър Дънов: За добродетелите на успеха – Петър Дънов

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.