Най-важното, на което ме научи Пипи
Бъди дете, бъди щастлив човек!
“Пипи Дългото чорапче” е роман, който ни показва най-красивата страна на живота. Книга, от която научаваш много…
Да, времето си тече, а ние стареем. Наесен навършвам десет години и това означава, че най-хубавите ми години са минали.
Колкото по-голям ставаш, толкова повече се променяш. Променя се гледната ти точка към света. Виждаш повече сиво и черно в дните си. Но това, че порастваш в никакъв случай не означава, че най-хубавите години от живота ти са минали, напротив. Животът е прекрасен и годините нямат значение! Не е важно на колко си, а на колко се чувстваш!
Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят!?
Всеки един човек си е поставил поне една лична цел, мисия в живота. Но в това натоварено ежедневие, като че ли забравяме за най–важната мисия – да бъдем достойни хора. Да бъдем добри, човечни, да си помагаме – тези житейски мисии са заложени във всеки от нас още от самото ни появяване на този свят. Нашата задача е да ги развиваме и да се стремим да ги запазим. Като деца всички носим тези качества в себе си… После просто ги забравяме. Припомни си какво е да си дете. Припомни си какво е да си добър…
Когато порасна, ще стана пират! А вие?
Детските мечти са най-истинските мечти! Изпълнени са с много надежда и вяра! Важно е децата да вярват в себе си и в мечтите си…, те са техният стимул и мотивация за едно по-прекрасно бъдеще. Когато си дете, имаш чувството, че можеш да завладееш целия свят и това е най-прекрасното чувство на света. Мечтите на децата са различни и в същото време толкова еднакви помежду си. С това, че са силни! Истински! Възможни, дори когато никой друг не вярва в тях! Помните ли вашата мечта!?
То наистина не си заслужава да порастваш – каза Пипи. – Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли… и данък общ доход!
Понякога възрастните забравят какви са били, преди да станат големи. Забравят за всички хубави спомени от своето детство. Забравят за усмивките и времето на непринудена радост от малките неща! Замислете се за миг за хубавото си детство, станете отново деца и… никога не губете това прекрасно чувство в себе си! Всяко дете живее с идеята, че никога няма да порасне, че винаги ще си остане дете с играчки и домашни, но след време детето се превръща във възрастен с различна гледна точка, различни цели, различни усещания! И сякаш вече има перде пред очите си! И сякаш не вижда очевадните неща! И сякаш губи фантазията си и нуждата от доброта. То наистина не си заслужава да пораснеш…
Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.
За миг спрете, затворете си очите и си спомнете за всички прекрасни моменти от детството си, за палавите мигове и игрите до късно вечер… Сърцето ви се стопли, нали? Заби силно, нали? На лицето ви грейна усмивка и се стекоха скрити сълзи, нали? Ето в тези малки моменти се крие красотата на дните. Има моменти, в които най-топлото нещо, до което можете да се докоснете, са спомените, затова никога не ги забравяйте! А за да имате повече топлота през студените дни – създавайте спомени, бъдете добри, бъдете деца – тогава ще бъдете щастливи! Винаги намирайте време за малко лудост и разчупете скуката с шепа фантазия и усмивка!
Пипи Дългото чорапче – Астрид Линдгрен
Издателство: ПАН, pan-bg.eu