Научи се да искаш и да приемаш с благодарност, когато получаваш

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Препоръчано, Не се страхувай | 0 Коментара
снимка: educationviews.net

снимка: educationviews.net

Или как да се научим, че да искаме и да получаваме не е признак нито на егоизъм, нито на лиготия.

Не знам за вас, но мен цял живот са ме учили – родители, семейство, общество, религия, че да си искам не е нещо хубаво. Това го правят само егоцентриците. Хората, които мислят само за себе си. Хубаво е да искаш, ама не за себе си, а за другите. Значи, ако искаш за бедните, е добре. Благороден си. Ако искаш нещо за доброто на обществото, е още по-добре. Значи си патриот. Ако искаш нещо добро за децата си, значи си добра майка, и т.н. Но да искаш за себе си, значи че си тотален и слабохарактерен егоцентрик. Съобразявайки се с това насаждане още от ранно детство, ми се е случвало стотици пъти да пренебрегна собствените си желания и стремежи заради някой друг, който е нещо “по-“ от мен. Например веднъж припаднах в автобуса, защото не смеех да помоля възрастната жена до мен да стане и да ми освободи мястото, защото са ме учили, че тя е възрастна, съответно тя заема мястото в автобуса. Ама това, че тя не е с ниско кръвно и най-вероятно в този момент не й е толкова лошо, колкото на мен, а аз вече виждам черни петна пред очите си, няма значение. Тя е възрастна. Точка! И така аз тихо и кротко, без да си поискам, просто си припаднах! Естествено после възрастната жена ми каза: “Ама защо бе, момиче не ми каза да стана?!?…” Ами, какво да обясня?… Така де, не е виновна жената, виновно е възпитанието и обществото, че ме е научило, че да си искам е нещо лошо и се наказва. Ако не сега, то поне в отвъдното.

Трябваха ми години “наказания” и неизпълнени мечти, за да започна бавно и полека да осъзнавам, че всъщност да си искам е част от това да се обичам и да съм си важна. Че да си поискам е важно не за някой друг, а за мен самата. Че ако не си поискам, никой няма да ми даде. Не защото не иска, а защото НЕ ЗНАЕ, че искам. И така, шамар след шамар, накрая се научих. Да си искам. Да си казвам какво искам и то без да се притеснявам от това. Браво! Но тук пък дойде друг “бъг” в системата от вярвания и убеждения. Оказа се, че, когато получавам това, което искам, не знам как да благодаря! Става ми неудобно. Започвам да си мисля, че май това не го заслужавам. Или че е прекалено хубаво или голямо за мен. Че… “ Я, какво си ми беше хубаво и удобно без него!” Всеки път, в който трябваше да приема нещо, което искам – подарък, жест, внимание, комплимент, аз се чуствах неудобно и не знаех как да благодаря. Естествено в такива моменти изтърсвах нещо тъпо от сорта на “Ама, защо?… Не трябваше!…” И така, всеки път! Докато един ден не осъзнах, че всеки път, в който Вселената ми дава нещо хубаво в ръцете, нещо, което желая, или някакъв подарък, аз й отговарям с “неудобство” и “дискомфорт” и с някое тъпо изречение като “Еее!… Нямаше нужда!…” Така индиректно казваме на човека, който го прави, на света, и на Вселената, че ние НЕ ИСКАМЕ ДА ПОЛУЧАВАМЕ ХУБАВИ НЕЩА! И лека-полека това се и случва. Спираме да получаваме такива неща. И се чудим защо?!?…

Искайте!…

Получавайте!…

Наслаждавайте се!…

Радвайте се!…

Благодарете!…

… когато получавате, това което искате!

Като децата!… Виждали ли сте дете, което не се радва на подаръка, който иска?… Аз не!

 

Да заОбичаш Себе си за 11 дни – Лидия Петкова, lydiapetkova.com

Свали безплатно новата книга на Лидия Петкова тук: lydiapetkova.com/e-kniga/

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си