Всяко нещо струва друго нещо!
Всяко нещо струва друго нещо! – Мечо Пух (от Алън Милн)
Така е. Всяко нещо струва друго нещо. И това е, колкото ограбващо ни, толкова и освобождаващо ни. Но първо да поговорим за ограбването…
Всяко нещо си има цена. И без значение дали го осъзнаваме, или не, ние я плащаме. Опитвайки се да отговорим на стандартите, които сами си поставяме и които непрекъснато завишаваме, ние неусетно променяме, подменяме приоритетите си. Променямe погледа си към света. Променяме себе си. Подменяме себе си. Ставаме перфектните партньори за човека до себе си, но спираме да сме перфектни партньори за самите себе си. Посвещаваме енергията си да му покажем, че го чуваме, че го усещаме, че го обичаме, и накрая не ни остава енергия да чуваме, усещаме и обичаме себе си. Платили сме цената. За да бъдем идеалната половинка във връзката, спираме да бъдем идеалното цяло сами за себе си.
Или в работата. Борим се с поредната задача, за поредното повишение, за поредната следваща стъпка към успешната кариера. Лягаме си с мисли за задачите в офиса и се будим със същите мисли. Не ни остава време за спорт, за разходки, за срещи с приятели. Не ни остава време за срещи със самите нас. Посвещаваме мислите си и енергията на някакво самодоказване, на състезание със себе си. И ставаме все по-добри в това. И все по-лоши към себе си. Защото сме платили цената. За да бъдем успешни в грижата за нашето професионално аз, се отказваме от това да бъдем успешни в грижата за нашето по-важно, духовно, автентично, истинско аз.
Или в отношенията с децата ни. Борим се да бъдем безгрешни родители. Да правим винаги това, което трябва да правим, да казваме това, което трябва да казваме, да бъдем такива, каквито трябва да бъдем. Вместо да бъдем такива, каквито сме. Повишаваме изискванията към самите себе и не осъзнаваме, че така заличаваме себе си. Плащаме цената. За да изградим образа на идеалния родител, изтриваме образа на истинския родител. И не даваме възможност на децата си да научат най-важният урок: че не е нужно да си перфектен родител, нито е нужно да си перфектен син или перфектна дъщеря. Нужно е просто да си себе си. И точно това те прави перфектен…
Всяко нещо струва друго нещо… Ограбващо е, но и освобождаващо…
Освобождаващо, защото, за да бъдеш себе си, трябва да платиш цена. И цената е да се откажеш от… себе си. От това, което досега си мислил за себе си. И от образа, който другите са изградили за теб. От нереалистичните изисквания, от склонността към самообвинение, от опитите за „изглаждане“ на недостатъците. За да бъдеш себе си, трябва да платиш цената на проглеждането. Проглеждането, че под маската, която носиш (но която отдавна си забравил, че носиш), се крие едно лице, което чака да бъде открито. Едно лице, което може би не е такова, каквото си си мислил, че искаш да бъде, но е точно такова, каквото трябва да бъде. Едно лице, което е по-ценно от всички перфектни маски. Защото е истинско. И защото е твоето…
Подбор и коментар: Гергана Лабова
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.