Синята птица или къде е щастието…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Приказки за детето до теб... и в теб | 0 Коментара
илюстрация: liveternet.ru

илюстрация: liveinternet.ru

„Синята птица“ на Морис Метерлинк е една изящна ферия, една много нежна и малко тъжна приказка за щастието.
Ще ви представим една мъничка част от нея – частта, свързана с щастието, което изпълва нашите домове всеки ден. Изпълва ги до пръсване и всичко, което трябва да направим, е да се огледаме…
ТИЛТИЛ:   Значи, има и домашни Щастия!?

Всички Щастия избухват в смях.

ЩАСТИЕТО:   Чухте ли го? Дали имало Щастия у дома му! Ами че, малки клетнико, те са толкова много, че преливат и през вратите и през прозорците. Ние се смеем, пеем, създаваме толкова радост, че стените ще се издънят и покривът ще отхвръкне. Но щом нищо не си видял и нищо не си чул, напразно сме се старали… Да се надявам, че занапред ще бъдеш по-разумен… А междувременно ръкувай се сега с най-забележителните: като се върнеш у дома, по-лесно ще ги разпознаваш. И освен това, в края на някой хубав ден, вече ще можеш да ги окуражаваш с усмивка, да им благодариш с добра дума, защото те наистина правят всичко, на което са способни, за да бъде животът ти лек и приятен. Да започна от себе си: аз, твоят покорен слуга, съм Щастието-да-бъдеш-здрав. Не съм най-красивото, но съм пък най-важното. Нали вече ще ме разпознаваш? Ето го и Щастието-от-чистия-въздух, което е почти прозрачно… Ето го и Щастието-да-обичаш-родителите-си. Облечено е в сиво и винаги е малко тъжно, защото никой не го зачита… Ето ти го и Щастието-на-синьото-небе, облечено, разбира се, в синьо… Щастието-на-гората, което също така естествено е облечено в зелено — него ти можеш да виждаш всеки път, когато застанеш на прозореца… Ето го и добродушното Щастие-на-слънчевите часове в преливите на диаманта, и Щастието-на-Пролетта — в ярко смарагдовозелено…

ТИЛТИЛ:   И всеки ден ли сте така красиви?

ЩАСТИЕТО:   Разбира се, още щом отворят очи, всеки ден във всеки дом е празник. А после, щом вземе да се мръква, ето ти го и Щастието-на-залязващото-слънце, по-красиво от всички царе на света. След него — Щастието-да-виждаш-как-изгряват-звездите, позлатено като някое древно божество. После — развали ли се времето — идва Щастието-на-дъжда, обсипано с бисери; Щастието-на-зимния-огън предлага на премръзналите ти ръце своето пурпурно наметало… Не говоря за най-доброто от всички — то е почти брат на големите чисти Радости, които ей сега ще видите: Щастието-на-невинните-мисли, най-светлото сред нас. И после още… Но те наистина са много, и никога, никога няма да ги изброим…

 

Синята птица – Морис Метерлинк

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си