Щастието не е липса на тъга. Щастието е способността да се изправиш лице в лице с тъгата – и да  я посрещнеш с любов, а не със страх

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Всички изживявания имат стойност, включително и тъгата. Нека се уча от всичко, което чувствам.

Хората често се радват, когато разберат, че от време на време съм нещастен. Харесва им да знаят, че редовно изпитвам съмнение, скръб, страх, стеснителност, гняв и други негативни емоции. Разбирам защо е така и се опитвам да не го приемам твърде лично. Забелязал съм, че когато в часовете разказвам за смъртта на баща ми, за лични провали, всички наострят уши. Защо? Защото искаме да се научим не само как да бъдем щастливи, но и как да лекуваме нещастието.

Факт е, че щастливите хора понякога са нещастни. Терминът „щастливи хора“ е подвеждащ, ако смисълът, който влагаш в него, е „хора, които никога не изпитват нещастие“.Къде са тези постоянно щастливи хора? Срещал ли си някой, който никога не е изпитвал страх, скръб или гняв? Изследователите на щастието признават, че „дори най-щастливите хора, онези 10 % на върха на скалата на щастието, имат променливи настроения“. Следователно, терминът „щастливи хора“ не означава хора, които не изпитват нещастие.

Истината е, че щастието е избор – може би е добре да поглеждаме към хапчето за щастие всеки ден, за да си го напомняме!

„Най-голямото щастие е да знаеш източника на нещастието“, пише руският писател Фьодор Достоевски. Нежеланието да научиш причината за страданието си, те кара да продължаваш да страдаш. Цикълът „страдание, съпротивление и още повече страдание“ може да приключи едва когато събереш смелост да се изправиш лице в лице с чувството и да разбереш защо съществува, защо е тук и какво иска да ти каже.

Ето някои от причините за идването на твоите „гости“:

Страхът – иска да знаеш, че си твърде независим и не позволяваш да ти се помага, не се доверяваш достатъчно на живота и на Бог.

Гневът – се опитва да ти каже, че отстъпваш силата си ненужно в определени ситуации.

Стресът – е покана да промениш нещо. От теб се иска да правиш по-добри, по-интелигентни избори.

Негодуванието– иска да видиш, че си се превърнал в жертва, че играеш ролята на мъченик и не намираш своето място в живота.

Вината – е признак, че си престанал да бъдеш едно цяло със себе си и че е време да бъдеш такъв, какъвто те е създал Бог.

Изтощението – е послание, че има и по-добър начин. Иска да се вслушаш в собствената си мъдрост.

Завистта – е сирената, която казва: „За Бога, кога най-сетне ще видиш колко си прекрасен?“.

Депресията – е зов за любов. Иска да знаеш, че трябва да обичаш себе си и да приемаш повече любов от другите.

Раните – са покана да упражняваш умението си да прощаваш, за да се освободиш отново.

Скръбта – иска да си подариш внимание и да не губиш връзка с истината.

Болката – ти напомня да си верен на себе си, да помниш кой си и да се придържаш към истинската си цел.

Тревогата – е зов за помощ. Тя те моли да се отвориш за повече помощ от всички и отвсякъде.

Емоциите са послания. Те носят  информация. Те са мисловни бележки. Понякога информацията в посланието е вярна, друг път – не. „Радвайте се на всеки, който дойде, защото всички ти се пращат като водачи от отвъдното“, казва Руми. Понякога посланието не е вярно и можеш просто да го захвърлиш, т.е. не всички твои страхове са верни.

Важното е да бъдеш отворен, за да получиш посланието, и едва тогава да решиш дали е вярно и дали ти помага или не.

 

Бъди щастлив – Робърт Холдън, robertholden.org

Издателство: Сребърно звънче, srebarnozvanche.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си