Животът се случва „тук“ и „сега“. А не там някъде, в социалните мрежи…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Как да спрем да губим ценно време в наблюдение на случващото се в киберпространството? Как да започнем отново да живеем живота си?…

Е, добре, признавам. И аз съм във Facebook и Twitter. Там съм, защото обичам да общувам. Преди няколко месеца, само за да се позабавлявам, реших да проверя какво ще стане, ако не си актуализирам статуса, не чета съобщения или пък не участвам по какъвто и да е начин в някоя дейност, свързана със социална медия. Издържах на това предизвикателство две седмици.

Резултатите? На никого не му бях липсвал, нито на един. Никой не беше написал нищо на стената ми да ме пита дали съм добре. Не дойде нито едно съобщение от Twitter да ме пита дали съм спрял да „чуруликам“. Нямаше разлика и за външния свят – нито в киберпространството, нито в реалния свят.

Е да, имам си его, така че се почувствах наранен, но за няколко минути преди да реша „да го зарежа“ и да открия положителното в ситуацията. А положителното беше чувството на облекчение. Времето, прекарано във Facebook или Twitter, има значение само за… теб самия! Никой друг не го е грижа дали влизаш там веднъж на всеки час, или веднъж на месец. Кажете ми сега не е ли облекчение това?

Като имате този изумителен факт предвид, какво бихте направили, за да избегнете подобно пристрастяване? А, вие не сте пристрастени? Тогава отговорете на следните въпроси:

Кой е първият уебсайт, който посещавате, когато си включите компютъра?
Колко пъти седмично или дневно влизате в страниците на Facebook и Twitter?
Качени ли са любимите ви социални мрежи като приложения на мобилния ви телефон?
Случвало ли ви се е да сте толкова заети, докато си разглеждате страницата в социалната мрежа ,че не чувате (застанал до вас) човек, който ви говори?

Обаче, ако смятате, че те са пристрастяващи и отнемат много от времето, почакайте да ви запозная с царя на виртуалния свят: онлайн игрите.
Когато семейството ми се осмели да предположи, че се пристрастявам, твърдях, че го правя за отмора, само за забавление и им казвах да си гледат работата.
Жена ми намекна, че щом не е важно, може би би било добре да демонстрирам това и да изтрия играта. Отвърнах „Няма проблем. Ще го направя…утре“.
Имах поведението на пристрастен и макар и да си мислех, че мога да се владея, знаех какво всъщност трябва да направя… да спра от раз. Така и сторих.

Познато ли ви е това описание на пристрастен? Ако е така, то и вие трябва да направите същото. Ще съм до вас, останете спокойни, натиснете „изтрий“, изтрийте си профила и в сърцето си ще усетите, че (изкрещете следващите думи) ТОВА НЕ Е ИСТИНСКО!
Не, не ви предлагам да си изтриете страницата във Facebook, но наистина си струва да прецените колко време губите онлайн. Сложете си таймер, отбелязвайте как действително прекарвате време си и моля ви, изтрийте игрите онлайн.

Ако се уловите, че си губите времето с такива дейности, много помага ако направите нещо на физическо ниво. И тук думата е точно „физическо“.

Следващият път, когато се хванете, че, без да имате добра причина за това, пилеете време на компютъра си, изправете се, отстъпете назад и го изключете. Като стартирате този процес с някакво физическо действие, е много по-вероятно да го приключите, а не само да мислите за него. Така че, отдръпнете се от ситуацията (не много далеч) и изключете. Ако можете да си кажете нещо на висок глас, направете го. Едно твърдо „не“ е добро начало; или просто бъдете креативни. Ако е възможно, извикайте на себе си: „Отново затъваш в това! Спри! Изключи го и се заеми с нещо по-полезно. НАПРАВИ ГО СЕГА!“

Нещата, които ни разсейват, идват във всякакъв вид и размер, някои са големи и видими и отнемат много време. Други някак са по-коварни и дребни и отнемат по няколко минути тук-там. Въпросът е там, че всички те отхапват от деня ви, било когато сте на работа или на някое още по-важно място, било когато сте…

 

Как да спечелим по един час всеки ден – Майкъл Хепъл, michaelheppell.com

Издателство: Локус, locus-publishing.com/home

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си