Джон Мил: Запиташ ли се дали си щастлив, преставаш да бъдеш щастлив

Тайната на щастието е в това, че можем да бъдем щастливи във всеки един момент, ако просто спрем да се питаме дали сме щастливи в дадената ситуация. 

Какво точно влияние може да упражнява човек върху своето щастие? То със сигурност зависи от много неща, върху които имаме малък или никакъв контрол – наличието на храна и вода, любовта на приятели и близки или избягването на престъпления и беди. Дори и днес някои от тези неща не са даденост за поне две трети от населението на света. А останалите винаги са под заплаха да им бъдат отнети.

Поради тази причина циниците заявяват: обърни се навътре и си стани самодостатъчен, макар това да премахва и радостта от общуването с другите. Или пък се пусни по течението, казват стоиците – което е добре, докато течението не започне да напомня градския трафик.

Ако все пак е възможно да се постигне известно съгласие относно щастието, вероятно трябва да възприемем друга стратегия за изясняване на въпроса.

Мисленето за щастието като такова не те прави щастлив. Точно както ученето не те прави задължително мъдър, изследването на щастието няма автоматично да предизвика усмивка на лицето ти. Вземете пушач, който иска да спре цигарите. Той решава да бъде отговорен, да отбягва местата, където обикновено си пали, да запълни с друго моментите, когато изпитва подтик да пуши и да каже последно сбогом на верните си, но разрушителни цилидрични приятели. Това е волеви акт. „Просто спрях“, иска да може да каже после той. Но тук възниква уловката. В мига, в който се запита как ще го направи, вижда решимостта си в перспектива. Колко пъти вече се е опитвал? Колко трудно ще бъде? Колко дълъг изглежда животът без цигари!

Сартр отбелязва, че този ход – от решението да спреш до обсъждането на спирането е преминаване от първо в трето лице. Така индивидът вече не живее в настоящия миг, в който спирането на цигарите е относително лесно, тъй като трябва да се осъществи само в дадения момент. Той вече вижда по-нататъшния си живот и се чуди как, за бога, ще се справи. Вероятно затова хората си казват, че никога няма да бъдат непушачи и винаги ще си останат пушачи, които се опитват да спрат. Разговорите за щастието имат същото въздействие. Усещането за щастие е състояние, неизискващо мислене;  насочването на твърде много внимание към него го прави много по-трудно постижимо. Или, както се изразява Джон Стюарт Мил: „Запиташ ли се дали си щастлив, преставаш да бъдеш щастлив“.

Щастието може да не е онова, което си мислиш, че е. Изглежда някак естествено да поставяме знак за равенство между щастието и удоволствието, докато не стане ясно, че удоволствията са преходни и че щастието зависи от неща като достойнството или отдадеността, които нямат нищо общо с удоволствието. Аристотел го разбира. Той отбелязва, че щастието не е преживяване, а дейност; по-скоро като приятелството, отколкото като удоволствието. Или с други думи, щастието е като любовта: точно както можеш да обичаш партньора си, без постоянно да имаш романтични чувства, можеш да бъдеш щастлив, независимо как се чувстваш във всеки конкретен момент.

Щастието се открива случайно. Но случайността се създава от живота.

 

42 дълбоки мисли за живота, вселената и всичко останало – Марк Върнън, markvernon.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.