Когато щастието ти зависи от другия, ти си като наркоман, зависим от своята доза наркотик

Хиляди години хората всячес­ки са потискали любовта. Забравили са какво е любов. Когато казваме: „Аз те искам“ – това не е любов. То е чувство за собственост. Ако изпитваме ревност, то също не е истинска любов. Властната любов е подобна на всяка друга природна потребност на човешкото тя­ло. Представете си, че нищо не сте яли цяла седмица. Направо  умирате от глад. И ако някой ви даде пар­ченце хляб, ще ви обхване чувството: „Аз искам този хляб. Аз го обичам.“ Влюбеността много прилича на това.

Когато сме били деца, до около четири години, на­шето емоционално тяло е било настроено да възприе­ма любовта. След това започва опитомяването, а с не­го е дошъл и страхът. Страхът е заел мястото на лю­бовта. Всеки път, когато сме се опитвали да изразим своята любов, нещо вътре в нас я е потискало. Ако веднъж сме изпитали болка, ние сме започнали да се боим от любовта. Ограничили сме нашата любов само по отношение на неголям брой от хора. На всички други казваме: „Ще те обичам, ако ми се подчиниш“. Такава разновидност на любовта поражда силна, поч­ти практическа зависимост

В човешките взаимоотношения единият партньор често изпитва по-голяма потребност от любов, откол­кото другият и това дава на партньора сила. Това при­лича на отношенията между наркомана и неговия дос­тавчик. Този, който доставя наркотика, напълно конт­ролира положението и както му е угодно, манипулира своите клиенти с помощта на страха. Разбитото сърце е подобно на наркоман, който не може да се снабди с наркотик. В него се пораждат точно такива емоции. Страхът от любовта се среща твърде често, защото за най-малкото удоволствие човек трябва да плати неи­моверна цена.

За последния половин век бракът се промени до­толкова, че практически се приближи до разрушаване. Това трябва да се случи в процеса на пречистване, за да може човек да се отърси от всички свързани с брака емоции и страхове. Бракът ще бъде пресъздаван, но вече без всякакво подчинение на единия партньор от другия и негова основа ще стане взаимното уважение. Жената ще получи права да бъде стопроцентова жена. Мъжът ще получи право да бъде стопроцентов мъж.

Когато престанем да се боим от любовта и се издигнем над някои условности, всичко ще се промени. Днес не ста­ва и дума за уважение. Ако аз се опитвам да те коман­двам, значи, не те уважавам. За недостатъчно уваже­ние говори и жалостта. В жалостта няма състрадание. Жалостта към другия човек поражда жалост към себе си. Ако те съжалявам, значи, ти не си достатъчно си­лен или умен, за да се справиш. Ако ти ме жалиш, зна­чи не ме уважаваш или не ме считаш за достатъчно умен и силен, за да се справя. Когато ние се опитваме да направим нещо вместо другия, не го уважаваме. Състраданието е в това, да помогнем на падналия чо­век да стане и след това да кажем: „той вече може да продължи“.

В каквато и трудна ситуация да се окаже човек, не трябва да го съжаляваме. Трябва да го обичаме. Мо­жем да му помогнем чрез нашето състрадание. Човек винаги може да направи избор. Всичко, което се случ­ва с него, е резултат от направения избор.

Хората ще възродят в себе си чувството на отговор­ност. От векове всячески сме се стремили да не пое­маме отговорност, но независимо от това, всяка наша постъпка неизбежно предизвиква реакция. Законът за причинно-следствените връзки е неумолим. Не трябва да се поема отговорност за чуждите грешки. Но трябва да го направим за своите. Можем да помогнем на друг човек като го дарим с любов, но не бива да поемаме върху себе си отговорността за другите, защото това укрепва тяхната илюзорна вяра във възможността да избягат от отговорност. Казаното се отнася за нашите деца, съпрузи, родители и приятели. Ако поемем вър­ху плещите си техните отговорности, те ще станат без­помощни и слаби.

В нашата реалност всичко се решава от действието. Със сво­ите действия можем да променим всичко наоколо. Вие можете да потърсите свобода на действията в името на трансформацията…

Единственото ни задължение в този живот е да на­мерим щастие. За това не ни е необходимо знание, защото всичко, което ни е нужно, е вътре в нас. Чуждата любов може да пробуди вашата собствена любов, но щастливи може да ни направи само нашата любов. Тази любов е вашата истина. Вашата свобода. 

Промените се отразяват най-благотворно върху те­зи, които престанат да им се съпротивляват. Ние не сме тук, за да угаждаме на другите. Главната ни цел е да доставим радост на себе си. Правете всичко, което искате. Тази истина е валидна за всички…

 

Отвъд страха – Дон Мигел Руис, miguelruiz.com

Издателство: Шамбала, shambhala.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Щастието не зависи от това дали си обичан, а дали умееш да обичаш…

За да може човек да намери себе си, трябва да пусне другия

Научи се да поставяш на първо място себе си