Екзюпери: Да опитомяваш означава да се свързваш с другите

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Не е кръвната връзка тази, която ни превръща в родители, а онази, която създаваме с децата си, вдъхвайки им увереността, че за нас те са единствените на света.

Човек се изгражда като родител. Ако възприемем тази гледна точка, ще видим, че умението да си родител е свързано по-скоро с ефикасното изпълнение на определена функция, отколкото с каквото и да е друго. Можем да се превърнем в родители единствено ако действаме, мислим и чувстваме като такива. Това, че сме довели на този свят едно дете, не е достатъчно, за да се смятаме за родители, нито децата да ни разпознаят като такива.

Ако искаме да сме истински баща или истинска майка, наложително е да осиновим собствените си деца.

За повечето жени това „осиновяване“ се случва по времена на бременността и когато детето се роди и майката го поеме в ръцете си, тя вече е имала време да го направи свое. За мъже процесът е малко по-труден, може би защото отсъства онази интензивна близост с бебето, каквато съществува по време на бременността, когато то е в майчината утроба. Мъжът не го усеща като майката, не е в контакт с бебето денонощно през 40-те седмици бременност.

Въпреки че съвременните татковци обикновено се стараят да участват активно в този етап, сякаш интуитивно искат да улеснят процеса на „осиновяване“, най-голямата отговорност това да се случи пада върху майката. Точно тя трябва да освободи пространството за бащата и точно тя знае как да го направи.

Понякога, една единствена случва бележи това сближаване между бащата и детето, но в други случаи отнема малко повече време, дори няколко месеца. Ако не се отчаем и не насилваме чувството, което още го няма, ако го оставим да се появи, без да се съпротивляваме, връзката от само себе си ще се засилва все повече, докато се превърне в уникална и неразрушима връзка между баща и дете.

Тази постановка не би трябвало да ни учудва. Да си припомним първата среща между лисицата на Антоан дьо Сент Екзюпери и малкия принц, която би могла да се обобщи така…

– Какво значи „да опитомяваш“ ? – попита малкият принц.

То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца… Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме потребни един на друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… Ако искаш да имаш приятел – опитоми ме!

– Какво трябва да направя? – каза малкият принц.

Трябва да бъдеш много търпелив – отговори лисицата. Отначало ще седнеш малко по-далечко от мен, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки път ти ще можеш да сядаш малко по-близко… Ще бъде добре да дохождаш по едно и също време… Ако дохождаш по различно време, никога не ще знае за кое време да приготвя сърцето си.“

Значи, става дума да опитомим децата си и да се оставим да бъдем опитомени от тях, или, с други думи, да създадем връзка помежду ни, която да ни вдъхне увереността, че за нас те са единствени в света и че за тях ние сме единствени в света. Именно тази връзка – повече от всяка генетична или кръвна връзка – ни превръща в родители.

Родители и деца – Хорхе Букай, bucay.com, Демиан Букай, demianbucay.com.ar

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Колкото повече внимание и уважение проявявате към родителите си, толкова повече благословение и благодат ще получите в живота си!

Вярно ли е, че добрите майки са всеобгрижващи и всезакрилящи?

Петър Дънов за родителите, децата и трите образователни периода

Сподели мнението си