Ние се превръщаме в това, на което сме се посветили

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Изборите, които правим, ни бележат завинаги. Това, на което се посветим, ни определя какви сме като личности. Затова трябва да избира мъдро своята цел в живота.

Бог иска да пораснеш.

Целта на твоя небесен Баща е да съзрееш и да изградиш качествата на Исус Христос. За съжаление, милиони християни остаряват, но никога не порастват. Те засядат в непрестанно духовно детство, облечени в памперси и ританки. Причината е, че не са имали намерение да пораснат.

Духовният растеж не идва автоматично. Изисква съзнателно посвещение. Трябва да искаш да растеш, да решиш да растеш, да правиш усилие да растеш и да постоянстваш в растежа. Ученичеството – процесът на оприличаване с Христос – винаги започва с решение. Исус ни призовава и ние откликваме.

Когато първите ученици избират да следват Исус, не са разбирали всички последствия от своето решение. Те просто откликват на поканата на Исус. Това е всичко, което ти е необходимо в началото: реши да станеш ученик.

Нищо не оформя твоя живот така, както посвещенията, които избереш да направиш. Твоето посвещение може да те изгради или да те унищожи, но и в двата случая те определя. Кажи ми на какво си посветен и ще ти кажа, какъв ще бъдеш след двадесет години. Превръщаме се в това, на което сме се посветили.

Именно в този момент на посвещението повечето хора пропускат Божията цел за своя живот. Много се страхуват да се посветят на каквото и да било и просто се носят през живота. Други се посвещават с половин сърце на противоположни ценности, което води до объркване и посредственост. Трети се посвещават изцяло на светски цели като забогатяване и придобиване на известност, и в крайна сметка преживяват разочарование и горчивина. Всеки избор има вечни последствия и затова трябва да избираме мъдро.

За да мислим като Исус, трябва да мислим зряло, да се съсредоточим върху другите, не върху себе си. Във великата си глава за любовта, Павел заключва, че мисленето за другите е белег на зрялост: Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувстват, като дете разсъждавах. Откак станах мъж, напуснал съм детинското (I Коринтяни 13:11).

Християнството не е религия или философия, а взаимоотношение и начин на живот. Сърцето на този начин на живот е мисленето за другите, по примера на Исус, вместо мисленето за себе си. Библията казва: Нека всеки от нас угажда на ближния си за негово добро, за негово назидание. Понеже и Христос не угоди на Себе Си (Римляни 15:2,3а).

Мисленето за другите е в сърцето на Хрисподобието и най-доброто доказателство за духовен растеж.

 

Целеустремен живот – Рик Уорън, pastorrick.com

Издателство: Нов чoвек, novchovek.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Аз съм от онези момичета…

„Малкият принц“ или какво научих за живота и за себе си…

Малките неща, които оказват голямо влияние върху живота ни

Сподели мнението си