Децата – доказателство от Вселената и Бог, че безкрайната любов наистина съществува

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Обичай, Откъси
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Да си родител означава да отвориш сърцето си за някой друг, знаейки, че ще бъдеш наранен милион пъти. Но способността да прощаваш, на себе си и на другите, се усвоява с времето, защото няма пълно щастие, ако липсва мъничко тъга.

Когато станем родители – дали в резултат на осъзнато желание, или пък случайно – целият ни живот веднага се променя. Може би отнема известно време, за да осъзнаем колко точно се променя. Да сте родител означава да сте изложени на различни видове стрес с различен магнитуд. Ставаме уязвими по начин, който досега не ни се е случвал. Принудени сме да сме отговорни за обстоятелства, които досега не сме преживявали. Изправяме се пред непознати предизвикателства, отнемащи времето и вниманието ни от други неща, включително от нас самите, както никога преди. Създава се нерядко хаос и безредие, чувства на неадекватност, случаи на спорове, шум, видимо безкрайни задължения и задачи и много възможности да се чувствате затънали, гневни, възмутени, объркани и незначителни. И това се случва не само когато децата са малки, но също и когато са напълно пораснали и самостоятелни. Да имате деца си е беля на главата.

Тогава защо да го правим? Може би певецът Пийт Сийгър го е казал най-добре: „Правим го заради най-високата отплата…целувките“. Децата ни дават възможността да споделяме жизнеността на самия живот по начин, по който не бихме могли, ако те не бяха част от живота ни. Особено когато са малки, нашата работа като родители е да сме на тяхно разположение по най-добрия възможен начин, да ги храним и защитаваме, така че те да се чувстват свободни да преживеят невинността и природата на детството. Ние нежно осигуряваме напътствията, на които сме способни според мъдростта на сърцето си, докато те се научат да намират и определят собствения си път.

Децата олицетворяват най-доброто в живота. Те живеят в настоящия момент. Те са част от неговия прелестен цвят. Те са чиста потенциалност, те са жизнеността, растежът, обновлението и надеждата. Те са в най-чиста форма онова, което са. И споделят своята жизнена природа, ако можем да слушаме внимателно техния призив.

Като станем родители, ние се свързваме с вселената по съвършено различен начин. Съзнанието ни се променя, гледната ни точка се променя. Можем да установим, че се чувстваме свързани с надеждата и болката у другите хора по начин, който преди не сме изпитвали. Сферата на нашето състрадание се разширява. Грижата за децата ни и тяхното благополучие може да ни даде различна перспектива към бедността, околната среда, войната и бъдещето.

В крайна сметка ние правим своя избор, съзнателно или не, и живеем с последствията. Дори и при това положение не знаем какво ни чака в следващия момент. Присъщата несигурност е голяма част от „пълната катастрофа“. Въпросът е: можем ли да се научим да използваме всички житейски обстоятелства, дори и най-мъчителните и стресиращите, за да придобием сила, мъдрост и откровеност, така както морякът умело използва всички състояния и характеристики на вятъра, за да придвижи лодката в определена посока. За собственото ни непрекъснато израстване е абсолютно необходимо да служим като ефективни родители на децата си по време на дългото плаване, така че те да са подслонени и да растат добре по свой собствен начин в бурното море на своето си време.

 

Децата: Благословия за всеки ден – Майла и Джон Кабат-Зин, mindfulnesscds.com
Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

За родителите перфекционисти и за техните (не)перфектни деца

Да си родител означава не само да възпитаваш и отглеждаш децата си, а и да се учиш от тях

Вярно ли е, че добрите майки са всеобгрижващи и всезакрилящи?