Най-важното пътешествие е вътрешното пътешествие

Да погледнем в огледалото и да простим на себе си, че не сме осъзнали, че от любовта към нас самите може да възникне и любовта към другите

Приемете всичките части, съставляващи цялото, тъй като Вие сте творецът.

Бих иска­ла да се спра на мисленето, което стои в основата на „на­влизането навътре“. То произлиза от онова, което днес се нарича „Новата Епоха“. Много е писано за нея, много спо­рове е имало – и за, и против. Новата Епоха и всичките й проявления са богат източник на много, много шеги, догад­ки, загриженост и дори страх.

Много хора в наши дни откриват, че животът е станал объркан, напрегнат, изпълнен с грижи и някак безцелен, защото те не използват вътрешните си сили за решаването на проблемите си. Те казват, че стресът днес е нетърпим. Започват да твърдят, че материалното благосъстояние, ус­пехът, славата и общоприетите начини за постигане на ус­пех вече не ги удовлетворяват и не си струват стреса, който ги съпровожда. Трябва да има и още нещо. Този рефрен звучи много често.

Интелигентните хора с добри намерения се оглеждат и виждат около себе си необявените войни, в които се проли­ва кръв, злобата на ядрената надпревара, света, изпълнен с наркотици, ужасната гледка на милионите недохранени и още по-големия брой неграмотни в най-богатата държава на света, стремително увеличаващите се престъпност и смъртоносни болести, безумното тровене на околната среда – дълъг списък от бедствия и форми на самоунищожение -и се питат съвсем естествено: какво, по дяволите, става с човечеството? Защо хората правят тези неща?

Ако същите тези интелигентни питащи направят още една крачка и зададат въпроса; „Защо ние правим това на самите себе си” те вече ще мислят по начин, характерен за Новата Епоха.

Тъй като в Новата Епоха става дума за отговорността за себе си, тя изисква всеки да поеме отговорност за всичко, което се случва в живота, тъй като всичко е свързано. Но най-първата отговорност трябва да е личната – в истин­ския смисъл грижата за личния Аз.

Това не е лесно. То изисква преди всичко самонаблюдение и конфликт със себе си. Това означава да погледнем в огледалото и да простим на себе си, че не сме осъзнали, че от любовта към нас самите може да възникне и любовта към другите, и в края на краищата любов към света, в който живеем. От това любящо самоосъзнаване може да дойдат и решенията за ужасните проблеми, които ние сме създали.

Въз основа на всичко, което съм направила в живота си, достигнах до заключението, че най-важното пътешес­твие, което съм извършила, е вътрешното пътешествие. Или, както бе казал Ийтс: „Това не е най-важното пътува­не, то е единственото пътуване“.

 

Медитацията: навлизане навътре – Шърли Маклейн, de.wikipedia.org

Издателство: Гуторанов и син

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.