Нека започнем отново да се доверяваме един на друг

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Вярвай, Откъси

снимка: www.airbnb.it

снимка: www.airbnb.it

Нека започнем да забелязваме нашите много и много Мигове на Благодат и да ги наречем така, за да не пропуснем живота, докато живеем живота.

За да се помогне на хората да направят скок и да не бъдат оставени назад от него, ето какво мисля, че трябва да направим: Трябва да споделяме нашия опит за съкровените неща, които знаем, които сме научили в най-съкровените моменти на живота. Защото в тези съкровени моменти, тези Мигове на Благодат, съкровените истини стават реални в цялата култура. А като преживее своите съкровени истини, културата напредва с еволюцията на вселената, а ако не успее да преживее тези истини, културата изчезва.
Нека да сме наясно тук. Аз не говоря за това да се насилва някой да вярва в нещо. Аз не говоря за промяна на вярата, обръщане във вярата или дори за убеждение. Говоря просто за това да споделяме своя опит, а не да го укриваме. Защото ние не желаем да изчезваме, а желаем да вървим напред.
Нека се върнем към нашите нощи край племенния огън, когато сме разказвали приказките на своето сърце. Към това приканвам всички. Нека да хрускаме бонбони и бисквити и да разказваме своите истории, дори ако те звучат малко странно. Може би особено ако звучат малко странно. Нали за това е огънят?
Нашият огън днес е Интернет. Това е огънят, който ще се разгори чак до небето с това, което споделяме като искри от запалени въглища, които вятърът разнася навсякъде. Интернет, да, и все още хубавите книги,  и хубавите нощи около огъня се помнят завинаги.
И освен това има просто едно добро, старомодно лично споделяне между хората – което може да създаде чувството за огъня, който събира хората и което има най-голямо въздействие.
Нека да говорим един с друг за това, което става с нас, за това, което е нашата истина, което сме видели и преживели в живота си. Нека споделяме нашите най-съкровени истини за Бога, за самите себе си, за духовността, за любовта и за всички по-висши призвания в живота, призвания, които разтърсват душата и които свидетелстват, че душата съществува.
Не мисля, че говорим помежду си достатъчно по тези въпроси. Ние гледаме телевизия, четем заглавията на вестниците и си казваме „какво ще кажеш за Дождърс?“ Съсипваме се от работа по десет-дванайсет, четиринайсет часа на ден, допълзяваме до леглото и едва успяваме да завържем някакъв разговор или да имаме някаква осмислена интимна връзва с човека до нас в леглото, когато едва ни стигат силите да кажем лека нощ.
Било е много отдавна, когато хората са имали истински диалог за нещо.

Говоря за това да откриеш себе си. Говоря за това да се разголиш. Не за бърборене, мотивирано от егото, а за споделяне на опита, за разкриване на истината, за откриване на тайните, за отваряне на съзнанието, за сърцето, което се разгръща, за да обменя душевна енергия.
Нека започнем отново да се доверяваме един на друг. Нека започнем да забелязваме нашите много и много Мигове на Благодат и да ги наречем така, за да не пропуснем живота, докато живеем живота.
Това е, което наричам поканата.
Тя идва от Космоса, не от мен.
Животът приканва живота да разкаже на живота повече за живота.
Ако приемем поканата, това означава, че сме овладели течението. Може да звучи странно или да бъде определено като малко налудничаво. Може да означава също да дадем повод за насмешки.
Това е цената.
Това трябва да се заплати.
Това е тарифата за Завръщането у Дома.

 

 

Мигове на благодат – Нийл Доналд Уолш, nealedonaldwalsch.com

Издателство: Дар Логос

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.