Кой не е успял да сбъдне мечтите си, щом е бил обичан?

Не е нужно да поставяме на заден план семейството си, за да успеем в кариерата. Напротив, любящото  семейство помага за професионалното ни развитие. Защото кой не е успешен, ако е обичан.

В името на успеха все повече от нас работят  по-здраво от когото и да било. В усилието си да продължаваме напред ние рутинно жертваме връзките си, пренебрегваме семействата си, отказваме се от стари приятелства и се отчуждаваме от общността си. Обещаваме си, че в бъдеще ще е различно. Но бъдещето е много далеч. Междувременно продължаваме да се борим сами. И все по-често се питаме: „Това ли наистина е успехът?“

Разбити връзки

Съвременното общество страда от това, което физикът Дейвид Бом нарича „вирусът на фрагментацията“. Разпадането на традиционната социална единица – семейството – с последващите от това прекъснати връзки между деца, възрастни и стари хора, е добре документирано и известно на всички ни. Новият социален пейзаж е сложен, пълен с разделени семейства, високи проценти на развод, самотни родители и все повече хора, които живеят сами. Ние сме общество на „хлабави връзки“.

Няма пространство!

Толкова сме заети, вманиачени и преситени, че нямаме време за самите себе си, камо ли за останалата част от семейството. Знаем, че е важно да отделяме време на семейството, но трябва да продължаваме напред. Можем да казваме, че семейството е на първо място, но на практика първото място е заето от работата, както и второто, и третото. Финансовото благосъстояние на семейството е важно, но същото важи и за емоционалното и духовното му добруване. Едно семейство се нуждае от общо пространство, без което връзките, които го крепят, започват да отслабват. Пространството е като утроба, която поражда нови нива на интимност, близост и свързаност.

Загубена е мъдростта, че интимната връзка и любящото семейство могат да помогнат в кариерата. Смята се, че любящите връзки по някакъв начин пречат на успеха, а не му помагат. Явно любящите връзки трябва да бъдат пожертвани в името на успеха?!

Самотно е на върха, както и навсякъде другаде.

Най-бързо разрастващата се епидемия на 21 в. е „болестта на самотата“. Те се пораждат от хронична изолация, болезнена откъснатост, тревожна отдалеченост.

Крайният индивидуализъм и липсата на дълбоки интимни връзки не е формула за успех. Той разбива общности, както и живота на хората. Крайните индивидуалисти се стремят да направят впечатление, но не и да осъществят връзка. Те искат възхищение, не интимност. Искат да победят, а не да се присъединят. Накрая се оказват самотни на върха (ако изобщо стигнат до там) и страдат от стряскаща социална неграмотност, слаба емоционална устойчивост, липса на духовни корени и на чувство за принадлежност. Те са сами и се страхуват.

Вярвам, че за духовността на всеки човек е задължително да преодолее въображаемата си самота. Отдадеността – тази оптическа измама – е умственият вирус, който причинява толкова много страх, болка и болести. Интимните връзки са основните градивни елементи на истинския успех и благополучие. Същината на успеха е да живеем за себе си и за другите.

 

Успявай интелигентно –  Робърт Холдън, robertholden.org

Издателство: Сребърно звънче,srebarnozvanche.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Когато си щастлив, обичаш света и другите. Когато обичаш света и другите, си щастлив!

Щастието не е липса на тъга. Щастието е способността да се изправиш лице в лице с тъгата – и да я посрещнеш с любов, а не със страх

За да получиш, първо трябва да дадеш…