Ако не се научим да обичаме себе си, няма как да обичаме другите

Ако се научим да обичаме себе си с всичките ни недостатъци, ще сме готови да обичаме всеки друг, независимо колко трудно ще е.

Да обичаме означава преди всичко да приемаме себе си такива, каквито сме. Затова при медитацията за любов първата практика е „Познай себе си“. С нея виждаме условията, които са ни направили такива, каквито сме. Така по-лесно приемаме себе си, със страданието и щастието си едновременно. В мига, в който разберете колко важно е да обичате себе си, ще престанете да причинявате страдание на другите.

Нашата медитация започва с изявление на стремежа ни: „Нека да бъде…“. След това преминаваме отвъд нивото на стремежа и се вглеждаме дълбоко във всички положителни и отрицателни характеристики на обекта на медитацията – в случая, на нас самите. Желанието за обич все още не е обич.

Ние се вглеждаме дълбоко, с цялото си същество, за да разберем. Не просто повтаряме думите, подражаваме или се стремим към някакъв идеал. Практиката на любовта не е самовнушение. Ние не просто казваме „Обичам себе си. Обичам всички същества“, но се вглеждаме дълбоко в тялото, чувствата, възприятията, менталните образования и съзнанието си. Така само след няколко седмици стремежът ни да обичаме се превръща в дълбоко намерение.

Любовта прониква в мислите, думите и действията ни и ние забелязваме, че сме станали спокойни, щастливи и леки в тяло и дух, сигурни и избавени от рани, свободни от гняв, страдания, страх и тревожност.

Практика – Медитация за любовта

За да практикувате тази медитация, седнете неподвижно, успокойте тялото и дишането си и я произнесете наум.

Нека бъда спокоен, щастлив и лек в тяло и дух.

Нека бъда сигурен и избавен от рани.

Нека бъда свободен от гняв, страдания, страх

и тревожност.

Нека се науча да гледам на себе си с очите

на разбирането и любовта.

Нека се науча да разпознавам и докосвам

семената на радостта и щастието в себе си.

Нека се науча да откривам и виждам

източниците на гняв, копнеж и заблуда в себе си.

Нека се науча да подхранвам семената на радост

в себе си всеки ден.

Започнете практиката на тази медитация от себе си („Нека бъда“). Докато не се научите да обичате и да се грижите за себе си, не можете да помогнете особено и на другите. След това насочете практиката към другите („Нека тя/той/те да бъдат спокойни, щастливи и леки в тяло и дух“) – първо към човек, когото харесвате, после към някой, който ви е безразличен, след това към когото обичате и накрая към някого, самата мисъл за когото ви носи страдание.

Щастие – Тик Нят Хан, hichnhathanhfoundation.org

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Ошо за истинската и лъжовната любов

Когато щастието ти зависи от другия, ти си като наркоман, зависим от своята доза наркотик

Пълноценната любов ражда енергия и страст към живота