Тайната на щастието: да виждаш красотата около себе си!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Да си щастлив означава да имаш сетива за всичко красиво около теб, но да не забравяш своите отговорности. 

Един беден, но работлив селянин искал да даде урок на сина си – какво е това щастието. Ала не разполагал със средства да го изучи, затова решил да го заведе за един ден при Конфуций – младежът да побеседва с философа и да научи каквото успее, за живота и за това как да търси щастието.

Когато пристигнали в дома на мъдреца, там имало много негови ученици – Конфуций седял в средата и говорел с някои от тях, а останалите слушали дискусията. Младежът плахо се приближил и се представил, а после обяснил защо е дошъл.

– Това е много похвално, приятелю – казал му Конфуций, – ала сега съм зает, не мога да ти обърна внимание. Бих те поканил да седнеш при нас, но, страхувам се, че няма място, затова мога да ти предложа да ме почакаш.

Младежът кимнал и се запътил към вратата.

 – Имам обаче едно условие – спрял го мъдрецът и станал. Отишъл при един буркан, взел лъжица и изсипал в нея няколко капки разтопено масло. – Вземи тази лъжица и се разходи – разгледай цветята отвън, обиколи, наблюдавай, но искам от теб да държиш лъжицата и през цялото време да внимаваш да не разсипеш маслото. Разбра ли ме?

– Разбрах, учителю – кимнало момчето и се захванало със задачата си. След един час младежът се върнал – маслото до капка било на мястото си в лъжицата. Отправил се горд към мъдреца.

– Е, отиде ли отвън?

– Отидох.

– Видя ли някого отвън?

– Имаше хора, но не успях да видя лицата им.

– А успя ли да видиш и помиришеш прекрасните цветя в градината?

– Не, единственото, което правех, бе да внимавам да не разлея маслото, както ми казахте…

– И разля ли го?

– Не, ето я лъжицата – казало момчето и протегнало доволно ръка. – Както ми заръчахте, нито капка не липса.

– Иди сега отново. Излез на улицата, но този път гледай хората в очите и усети красотата на цветята.

Момъкът изпълнил заръката. Излязъл навън, усмихнал се на хората и разглеждал с удоволствие красотата, която го заобикаляла. След още един час се върнал при Конфуций; този път обаче забелязал, че лъжицата е празна – залисан в околните, съвсем забравил за отговорността да си запази маслото.

Отишъл посърнал при мъдреца и му разказал какво видял и как не усетил кога маслото е изтекло.

Философът се усмихнал и рекъл:

Ето това е тайната на щастието, момко – да имаш сетива за красотата около себе си, ала и никога да не забравяш за капките масло – отговорностите си. Когато се научиш да ги комбинираш, ще откриеш правилния път в живота и той ще е хем осеян с радост и щастие, хем пълен с полза и смисъл!

 

Конфуций и търсенето на пътя – София Петрова

Издателство: Милениум, milleniumbg.eu

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Най-важните неща в живота ни са избори на душата ни, преди да се родим

Ние се превръщаме в това, на което сме се посветили

Всичко, което ни се случва, е възможност да се учим и да израстваме

Сподели мнението си