Научете детето си как да се справя с гнева – само така ще даде път на положителните емоции

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Гневът ни пречи да мислим трезво. Когато сме подвластни на тази емоция, не можем да видим красотата около себе си. 

Да помогнем на децата да овладеят гнева и други силни емоции

Емоцията е само буря. Тя идва, остава за малко и отминава. Когато връхлети, децата се оказват в центъра ѝ. Като възрастни ние можем да разпознаем бурята на емоциите, да и се усмихнем, да я прегърнем и да научим много от нея. Когато сме с дете, преживяващо силни емоции, трябва да упражняваме осъзнато дишане със силна концентрация и да споделим този метод с детето.

Практика

Всеки път, когато детето изпитва силна емоция, можете да го прегърнете в обятията си или просто да го хванете за ръка и да го поканите да практикува заедно с вас. Споделете с него способността си за стабилност. „Дръж ме за ръка и ще дишаме заедно, става ли?“

Вдишвам и усещам как коремът ми се разширява. Издишвам и виждам как коремът ми се свива. Разширява се. Свива се.

Дишайте заедно много дълбоко.  Дишайте заедно много бавно. Няма проблем. Вие предавате способността си за стабилност на детето. Вдишването му е силно. Издишването му е леко. Докато вдишва, умът му се успокоява. Докато издишва, на устните му може да се изпише лека усмивка.

Някои по-големи деца и деца, които по-често се гневят, могат да свикнат да носят камъче в себе си, а вие да ги научите на следното. Нека седнат близо до Буда, ако имате такъв у дома си, или навън под някое специално дърво, или върху специален камък, или просто в стаята си, да вземат камъчето в ръка и да кажат:

Скъпи Буда,

ето моето камъче. Аз ще практикувам с него, когато нещо през деня се обърка. Ако се ядосам или разстроя, ще стисна камъчето в ръка и ще дишам дълбоко. Ще го правя, докато се успокоя.

Насърчавайте ги да носят камъчето навсякъде в себе си. Така, когато през деня им се случи нещо неприятно, могат да бръкнат в джобчето си, да хванат камъчето и да дишат дълбоко, като си казват:

Вдишвам и знам, че съм ядосан.

Издишвам и се грижа за гнева си.

Докато дишат и казват това, те може да са все още ядосани, но се чувстват сигурни, защото прегръщат гнева си, както майка прегръща разплаканото си дете. След известно време емоцията ще започне да утихва и те ще могат да и се усмихнат.

Вдишвам и виждам гнева в себе си.

Издишвам и се усмихвам на гнева си.

Щом вече са в състояние да се усмихнат, могат да оставят камъчето отново в джоба си. Това може да бъде подходящ момент да им напомните, че грижата за гнева е осъзнатост. Осъзнатостта е като слънцето: то без усилие грее над всичко и всичко се променя от лъчите му. Когато изнесем гнева на светлината на осъзнатостта, той също се променя: като цвете, разцъфващо под слънцето.

Можете да научите децата си да се грижат за чувствата си на страх или гняв, като насочват вниманието си към повдигането и спускането на корема си, докато дишат. Ако забележите, че са уплашени или ядосани, но са забравили упражненията, които сте им показани, достатъчно е само спокойно да им припомните практиката.

 

Щастие – Тик Нят Хан, hichnhathanhfoundation.org

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Осмелете се да изразявате гнева си!

Приказка за приспиване на деца и събуждане на възрастни от Хорхе Букай

Заменете гнева с любов!

Сподели мнението си