За да отключим интуицията си, първо е нужно да опознаем себе си

Ако опознаем себе си много добре, ще умеем  да се вслушваме в интуицията си, която никога няма да ни предаде.

Като същества, които високите технологии все по-интензивно изолират от естествената им среда, ние сме изгубили връзката и със сетивата си и с интуицията си. Но тъй като непрестанно биваме бомбардирани с различни стимули, ние сме се научили да не възприемаме голяма част от получаваната информация. Освен това сме изложени и на влиянието на обществото, което – чрез езика, обичаите, нормите – определя кое да приемаме за „реално“ и кое – не.

Затова трябва да започнем от самото начало, да се запознаем отново със собствените си сетива, сякаш това е първата ни среща с тях. Какви усещания изпитвате, когато четете тази книга? Тежи ли тя в ръцете ви? А усещате ли собственото си тегло, когато седите?

Какви впечатления получавате посредством зрението си? А чрез обаянието? Или слуха? Да не забравяме и усещанията, които ни носят различните емоции, настроения и спомени. Всички те преминават през нас, макар да възприемате съзнателно съвсем малка част от тях.

Когато се учите да упражнявате интуицията си и да я превърнете в практически инструмент, целта ви не е да възприемате и осъзнавате всичко, а много точно, фино и проницателно да доловите онова, което усещате, и със съзнателно усилие да го изпратите на заден план. Когато този всекидневен „фонов шум“ заглъхне, ще можете да впрегнете сетивата си да събират интуитивна информация.

Простото докладване на онова, което усещате, е по-трудно, отколкото изглежда.

Тъй като крайната ви цел е да събирате и пресявате интуитивна информация, вие трябва да разказвате за своите усещания така, както ги чувствате. Това означава, че трябва да развиете способността да говорите или пишете, едновременно с възникването на впечатления. Упражнението, което следва, ще ви помогне в това отношение.

Да се превърнеш в огледало – упражнение

Това простичко упражнение изисква да изречете на глас всичко, което долавяте чрез сетивата, чувствата и мислите си.

Ако не разполагате с диктофон, помолете някой приятел да запишете думите ви. Ако сами записвате казаното, използвайте вид стенография, за да не изоставате от потока на своите впечатления.

Тъй като искате да се научите да осъзнавате своята интуиция във всекидневните си дейности, бъдете естествени. Можете да изпълните това упражнение седнали или легнали. Когато сте готови, вдишайте дълбоко и издишайте няколко пъти.

Започнете, като диктувате или записвате онова, което усещате в момента. Ако чувате, че отвън свири клаксон на кола, отразете го. Ако ви сърби носът – също (и не се притеснявайте да се почешете).  Ако сте гладни, кажете го.

Много е важно да диктувате или записвате всичко – всички мисли, чувства и спомени, които ви идват наум.

Когато направите това, ще се почувствате изкушение да редактирате усещанията, които ви се сторят тривиални и смущаващи. Това изкушение ще се появи най-силно по отношение на усещанията, които ви се струват „безсмислени“.

Не се поддавайте на това желание. Направете всичко възможно да продължите да диктувате или записвате непрекъснато. Това ще направи изказа ви по-точен и прецизен, ще възпрепятства намесата и дори цензурата на съзнанието.

Помнете, че от вас не се очаква да получите някакви определени впечатления, образи или усещания; освен това трябва да сте наясно, че е напълно възможно тъкмо това онова, което ви безпокои, да съдържа ценна информация.

Спрете след няколко минути или когато ви се стори, че впечатленията ви се изчерпват.

И накрая, усетите ли, че се изчерпвате, поемете дълбоко дъх и се съсредоточете върху кое да е сетиво или мисъл. Позволете му да ви отведе до друго сетиво или мисъл и т.н. Не забравяйте да ги запишете в тетрадката по интуиция.

 

Практическа интуиция – Лора Дей, laura-day.com

Издателство: Бард,  bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Когато някой те привлича, слушай интуицията си! 

Мисията възможна: Да върнем младите към книгите

Колкото повече научаваме, толкова по-голяма става вярата ни