Никой не ни напуска наистина, ако живее в сърцето ни!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Тези, които обичаме истински, никога не ни напускат. Те остават завинаги точно тук, отляво – в сърцето ни!

Авторът: В материалния свят времето се движи циклично и затова щастието и страданията се редуват. Понякога лошата карма така се сгъстява, че се появява усещането, че страданието е напълно непреодолимо. Така незабелязано идва мъката в нашия дом.

Читател: А защо е така? Защо щастието се сменя от страдание? Може ли тези циклични повторения в материалния свят да бъдат избегнати?

Авторът: Не, невъзможно е. Наличието на лъжливо его, което е една от съставките на нашето фино тяло, неминуемо води до страдания. Стремежът към материалното щастие ни е довел до този материален свят, където преди всичко ние сме получили вместо истинско его, лъжливо. Лъжливото ни его ни кара да мислим, че най-голямото щастие е да живеем за себе си и да се наслаждаваме на своето материално тяло. Такива мисли обаче не водят до всеобща хармония и щастие. Когато се държим егоистично, ние често използваме хората наоколо, за да удовлетворим користните си желания, без да отчитаме техните лични желания да бъдат щастливи. По този начин лъжливото его ни кара да постъпваме неправилно. По закона на кармата ние носим отговорност за всичко, което сме направили и затова неизбежно страдаме заради неправилните действия, извършени под влияние на лъжливото его.

Читател: Как може да се помогне на човека, който скърби напразно?

Авторът: Незъвможно е това да се направи изкуствено; необходимо е човекът, който скърби, да има силно желание да преосмисли своите виждания за живота.

Читател: Какво е това, което трябва да разбере на първо място?

Авторът: Трябва да разбере откъде идва скръбта. Скръбта възниква от лъжливото усещане, че нашият материален живот е вечен. На нас, живеещите в материалния свят, които в същото време имат духовна природа, ни се струва, че напите близки ще живеят с нас още много дълго. Затова, когато човек, който няма духовна представа, се разделя със свой близък, той искрено смята, че съдбата е откраднала неговия роднина.

Читател: Но то си е точно така. След смъртта на нашия близък, ние нямаме никаква възможност да общуваме с него.

Авторът: Не, не се заблуждавайте, като смятате, че общуването се прекратява. Фината връзка остава и точно затова в главата ни спонтанно идват мисли, които събуждат спомени за напусналия тялото си наш близък човек.

 

Законите на щастливия живот 3 – Олег Торсунов, torsunov.eu

Издателство: ББ Фарм

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Майчина сълза – една приказка за болезнения избор и тежкия майчин кръст

Всичко, което ни се случва, е възможност да се учим и да израстваме

Цената на щастието е да бъдеш себе си

Сподели мнението си