Никога няма да откриеш дъга, ако гледаш надолу
Никога няма да откриеш дъга, ако гледаш надолу. – Чарли Чаплин
Така минават дните ни. С поглед, впит в краката ни. Вторачени върху ежедневните проблеми, фокусирани върху това, което си мислим, че не ни е наред, съсредоточени върху липсите в живота ни, а не върху богатствата в него. Виждаме сенките зад себе си, а не слънцето пред себе си. Виждаме всичко друго, но не и това, което трябва да виждаме. Защото светът е пълен с чудеса. Чудо е раждането на новия ден. Чудо е дъхът, който поемаме с нашето събуждане. Чудо е пролетта, която възражда природата. И нас самите. Чудо е песента на птиците. Танцът на пеперудите. Облаците, носещи прохладен дъжд. Чудо е това, че сме живи, че ни има, че сме тук. Че се променяме, че израстваме, че търсим – истината за живота и себе си. Чудо е това, че обичаме… Чудо е, но остава незабелязано от нас. Минава покрай нас. През нас. И вместо да го сграбчим с две ръце, вместо да изпълним душите си с благодарност и благодат, ние гледаме дланите си и ги виждаме празни. Искаме да запълним тази празнота с нещо, но не знаем с какво. Опитваме. Отново и отново. С празни познанства, с неподходящи връзки, с алкохол, със самосъжаление… А всичко, което ни липсва, е около нас. И вътре в нас. Дъгата, която не виждаме, грее над главите ни. И в сърцата ни. Стига да отворим очите си за нея. Стига да отворим очите си за живота…
Подбор и коментар: Гергана Лабова
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.