Приятелството – най-силната любов и най-здравата връзка, която създаваме често несъзнателно

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Обичай, Откъси
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Приятелството е онази ценна връзка между хората, която придава смисъл на живота им.

Когато двама души от различен пол открият, че вървят в една посока, Приятелството помежду им може много лесно да прерасне във влюбване (още половин час след като сте се запознали).

Всъщност, ако не са си физически отблъскващи или вече не са влюбени в други, рано или късно това почти винаги става. Влюбването от своя страна също може да доведе до Приятелство. Но това вместо да заличи разликата между двата вида любов, я прави още по-ясна. Ако жената, която е станал ваша приятелка, постепенно или внезапно ви се открие и като любима, вие навярно не бихте искали да споделите еротичната любов на възлюбената с трети човек. Едва ли обаче ще изпитате ревност да споделите Приятелството ѝ. Нищо не обогатява Еротичната любов така, както откритието, че възлюбената се сприятелява дълбоко, искрено и спонтанно с вашите приятели и чувството, че не сте само двата влюбени, а трима, четирима или петима спътници, които споделят едно и също видение.

Съжителството на Приятелството и Ероса може да помогне на някои наши съвременници да осъзнаят, че то е всъщност любов, и то любов, силна колкото Ероса. Представете си, че имате щастието да се „влюбите“ и ожените за своята приятелка. Представете си, че ви се предлага да изберете една от следните алтернативи: или преставате да сте влюбени, но оставате търсачи на същия Бог, на същата красота, на същата истина, или губите всичко това и запазвате за цял живот възторга, екстаза, почудата и неукротимото желание на Ероса. Кое от двете ще изберете? За кое от двете няма да съжалявате впоследствие?

Приятелството е съжителство на необвързани, открити души. При Ероса се разголват телата, при Приятелството – характерите. Оттук произлиза и прекрасната произволност и безотговорност на тази любов. Не ме разбирайте неправилно. Просто аз не съм длъжен да бъда нечий приятел, както и никой на този свят не е длъжен да бъде мой приятел. Няма нито претенции, нито сянка от необходимост. Приятелството е излишно, също като философията, изкуството и самата вселена (защото Бог не е имал нужда да твори). То няма принос към оцеляването, а е по-скоро едно от нещата, които му придават смисъл.

 

Четири пъти любов – К.С.Луис, cslewis.com/us/

Издателство: Нов човек, novchovek.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Любовта е това, което остава, когато се освободим от страха и осъждането

Пътуване към себе си – уроците на Блага Димитрова за живота и любовта

Когато естествено изразяваме любовта си, се случват чудеса