Ерих Мария Ремарк : Живот назаем : Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Любими цитати от любими книги | 0 Коментара
снимка: haikudeck.com

снимка: haikudeck.com

За живота

Имам чувството, че се намирам сред хора, които възнамеряват да живеят вечно. Поне така се държат. Треперят за имуществото си и нехаят за пропуснатия живот.

***

– И нищо не помага, ако някой ти обясни всичко това предварително, нали?

– Абсолютно нищо. Човек трябва сам да го преживее. А иначе винаги ще го измъчва чувството, че е пропуснал най-важното.

***

– Би трябвало отдавна да съм в гроба – отвърна белобрадият старец весело. –  Теоретически аз съм вече покойник. – Той изключи грамофона, измъкна коприненото бельо от високоговорителя и го размаха във въздуха. – Животът ми е взет на заем! За него важат по-други закони, отколкото за този, в който съм роден!”

– Така ли? И какви са те, ако смея да запитам?

– Само такива, които повеляват да се вземе от живота, колкото може повече. А как ще постигнеш това, си е лично твоя работа!

***

Колкото пъти човек се изплъзва на смъртта, толкова пъти се ражда повторно, и то с все по-дълбока благодарност, че се е отървал от илюзията да предявява някакви изисквания към живота.

***

– Опасно е всичко, което не владееш напълно добре.

– Ами ако го владееш?

– Тогава е още по-опасно. Тогава човек става лекомислен.

***

И какво представлява всъщност един по-дълъг живот? Само едно по-дълго минало. А бъдещето стига винаги до следващия дъх.

***

Хуморът представлява бисерът на цивилизованото варварство.

За любовта и раздялата

Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната й страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително!

***

Когато хората се разделят,винаги говорят фалшиви думи,винаги лъжат,понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост,докарваща им единствено горест и отчаяние,че не са съумели да се сбогуват по друг начин и че последният спомен,който си оставят,е осквернен от разправии,недоразумения и омраза.

***

В любовта няма нищо за прощаване.

***

Да си тръгнеш невинаги е най-простото, щом като от себе си не можеш да избягаш.

***

Човек сам разбива любовта си и никой друг не може да го направи

***

Изглеждате така щастлива! Да не би да сте влюбена?

– Да. В една рокля.

– Съвсем разумно. Ето една любов без страхове и без затруднения!

– Такава не съществува…

***

Тя не участваше във вечната гонитба за мъжа, а в гонитба за живот.

За смелостта

Смелостта съвсем не означаваше да не изпитваш страх. Първото включваше в себе си съзнанието за опасността, второто бе резултат на невежество.

***

Не се страхуваше от нещастието – прекалено дълго бе живяла под един покрив с него. Щастието също не я плашеше, както всички хора, които си мислят, че го търсят. Единственото, от което се страхуваше, бе робството на посредствеността.

 

Живот назаем – Ерих Мария Ремарк

Издателство: Сиела, ciela.bg

 

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си