Щастието да си полезен идва, когато помагаш, без да очакваш нещо в замяна

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Ако можеш да дадеш, без да чакаш отплата, и да получиш, без да се чувстваш длъжен, то ти винаги ще си щастлив. И свободен от бремето да си длъжник.

— Вкиснат съм…!

— Какво става?

— Ами оттук трябва да отида у един приятел да му занеса едни записки, които му трябват… а живее много далече.

— Слушай, Демиан…

— Да, знам — прекъснах го аз, — ще ми кажеш, че нищо не „трябва“… че го правя, защото искам, че изборът е мой и тям подобни… знам.

— Разбира се, ти решаваш.

— Да, аз решавам. Но се чувствам задължен.

— Много добре. Аз не споря дали се чувстваш задължен, не оспорвам и причината да се чувстваш задължен. Но все пак се съмнявам, че знаеш защо се чувстваш така.

— Знам. Хуан е страхотен и винаги когато имам нужда от нещо, е готов да ми помогне. Струва ми се, че не мога да го отрека.

— Виж, за можене — можеш. И все пак въпросът е, че…

— … че ми пука какво ще си помисли Хуан за мен.

— Не, още по-лошо. Пука ти какво ще си помислиш ти за себе си.

— Аз ли? Ще се почувствам като гадняр.

— Независимо какъв ще си, ако не му занесеш записките, не се ли чувстваш вече гадно просто защото те мързи да отидеш?

— Да, мисля, че е така.

Това е проблемът при чувството за вина. Хората страдат и си вгорчават живота, защото по дванайсет часа на ден се чувстват виновни, че са такива, каквито са. А през другите дванайсет часа вгорчават живота на някой друг, казвайки му какво да прави.

— Е, сега вече нищо не разбирам.

— Може би така е най-добре. Защото, като не разбираш нищо, ще има на какво да се учиш. Виж, Демиан, чудесно е да занесеш записките на приятеля си; идеално е, ако освен това го направиш с удоволствие; разумно е да не се вълнуваш толкова, но защо ще се вкисваш? Не мисля, че Хуан ще вземе изпита, като учи от тези записки!

— Какво общо има това?

— Нищо, шегувам се. Мислех си, че ти е „кофти“, както казвате вие.

— Не знам защо ми го натякваш, щом вече ти казах, че ще му ги занеса.

— Натяквам ти, за да разбереш как стигаш до тези състояния. Да ти разкажа ли една приказка?

Един махараджа, прочут с мъдростта си, навършил сто години. Събитието било посрещнато с голяма радост, защото всички обичали много своя владетел. В двореца подготвили голям празник за тази нощ, на който били поканени разни велможи от царството и от други страни.

Настъпил денят и пред залата, където махараджата щял да приеме гостите, се натрупала планина от дарове.

По време на вечерята махараджата наредил на слугите да разделят даровете на две групи: тези, които имат подател, и тези, за които не знаели кой ги праща.

Накрая царят заповядал да донесат всички дарове от двете купчини. Едната, със стотици големи и скъпи подаръци, а другата — по-малка, само с десетина дара.

Махараджата започнал да отваря даровете от първия куп и да вика тези, които са ги изпратили. Карал всеки от тях да се качи до трона и му казвал: „Благодаря ти за подаръка, връщам ти го и нека бъде както досега“. И му връчвал подаръка, независимо какъв бил той.

Когато свършил с първия куп дарове, той се приближил до втория и рекъл: „Тези дарове нямат подател. И аз ще ги приема, защото не ме задължават с нищо, а на моята възраст не е хубаво да оставам длъжник“.

Винаги когато получаваш нещо, Демиан, в твоето съзнание или в съзнанието на другия този дар може да се превърне в дълг. Ако е така, по-добре да не приемаш нищо.

Но ако можеш да даваш, без да чакаш отплата, и да получаваш, без да се чувстваш задължен, тогава можеш да даваш или да не даваш, да получаваш или да не получаваш, но никога няма да се чувстваш длъжен. И най-важното: никой няма да ти остане длъжник, защото никой няма да ти дължи нищо.

Когато Хорхе млъкна, лошото ми настроение бе изчезнало. Разбрах, че не съм длъжен да нося записките на приятеля си. Разбрах, че Хуан ми е помагал, без да чака нищо в замяна. И още нещо: ако го беше правил, за да му бъда длъжник, щеше да е жалък и нямаше да искам да му върна жеста. А така не му дължах нищо и можех да постъпя както желая.

Затова целунах Хорхе и отидох да занеса записките на Хуан.

 

Нека ти разкажа – Хорхе Букай, bucay.com

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Към успеха се стига стъпка по стъпка…

Мислите ви формират вас… и света около вас

Изпитваме страх, за да не потърсим онова, което ни липсва!