За да промениш живота си, трябва да започнеш от себе си. Останалото се случва само…
Ние сме тези, които си налагаме ограниченията в живота си. Ние сме тези, които си налагаме погрешни представи за нас и другите. И ние сме тези, които можем да се освободим от всичко това…
Красива жена на име Пийс Пилгрим премина през тази страна (бел. ред. – САЩ) преди няколко години, носейки своето послание за мир и любов и лична трансформация. Тя описваше характеристиките на личната трансформация в този кратък списък:
Някои признаци и симптоми на вътрешния мир
Тенденция да се мисли и действа спонтанно, а не на базата на страхове, основани на предишен опит.
Непогрешима способност човек да се наслаждава на всеки един момент.
Загуба на интерес да се преценяват и осъждат другите хора.
Загуба на интерес да се интерпретират действията на другите.
Загуба на интерес към конфликта.
Загуба на способността човек да се тормози.
Чести, всепоглъщащи епизоди на вникване.
Чувства на удовлетворение заради свързаността с другите хора и природата.
Чести атаки на усмихване.
Увеличена податливост на любовта, предложена от другите, както и неконтролируем подтик тя да се разширява.
Това са нещата от списъка, които се отнасят до вас. Животът ще стане очарователно пътуване, изпълнено с радост и благоговение. Частта от вас, която се е крила толкова дълго време в ограниченията, наложени от самите вас, когато сте живели изключително във формата, ще бъде свободна да види цяла нова панорама… ако и когато го повярвате.
Ще откриете, че забавяте темпото и живеете в това тихо вътрешно пространство, където можете да се възхитите и оцените онова, което се изпречва на пътя ви. В сърцето си ще знаете, че няма нужда да се плашите от становищата или действията на някой друг. Ще получите повече радост и леснота в живота си, защото това е, което вие самите ще изпращате. Ще откриете, че е лесно да приемате противоположни мнения, знаейки, че вие не сте определени от нищо и никой извън вас самите. Ще откриете огромна радост в лекотата, която замества озлоблението и болката. Ще елиминирате конфликтите и конфронтацията, тъй като не ще смятате за нужно да се доказвате пред когото и да било. Фактически ще започнете да напипвате огромната власт на психиката си. Можете спокойно да медитирате, въпреки че другите около вас може да са в треска. Вие ще бъдете силата на спокойния ум и ще изберете да сте често в това състояние. Ще откриете неща за себе си, върху които вероятно никога преди това не сте се замисляли. Ще бъдете в тази перфектна интелигентност, която се намира във всяка форма, в това чудно вътрешно пространство, където е възможно всичко, което можете да си представите…
Сега живея всеки ден така, сякаш този интелект, който е във всички живи същества, включително и в мен самия, е истинската същност на живота… Чувствам, се способен на всичко, стига само да следвам вътрешния глас, който само аз мога да чуя.
Чувствам силно изместване в личната си етика. Всеки в живота ми, който се опитва да ме контролира или да ме преценява, не може да ангажира емоционалната ми енергия. Загубил съм потребността да доказвам себе си или да оправдавам убежденията си. Не ме привлича да убеждавам когото и да било в правотата на своята позиция или пък да бъда конфронтиращият получател на чуждите гледни точки. Едно спокойно чувство за това, кой съм аз, се излъчва и преплита с уважението към другите.
Когато другите се опитват да ми наложат обслужващите ги тях ценности и нагласи, както правех и аз с околните навремето, знам, че това може да промени моя баланс и хармония. Сега обаче просто оставам спокоен наблюдател на това, което те изразяват за себе си и за своята истина. Автентичното Аз, мислите и вътрешните чувства, които преживявам, вече не са ангажирани в защита и мога да наблюдавам, без да имам нужда да доказвам, че са погрешни. Пътеката ми остава кристално чиста. Това е нов вид зрение, което ми позволява да живея едновременно без форма и с форма, без да бъда заплашван или контролиран от никого. Това е изумително спокойно място.
Загубих способността си да обвинявам другите за нещата от моя живот. Вече не разглеждам света в термините на нещастни обстоятелства или лош късмет. Вътре в себе си знам, че аз влияя върху всичко това, и сега откривам, че мисля защо съм създал дадена ситуация, а не „Защо аз?“. Това засилено съзнание ме насочва към поглед навътре в себе си за откриване на отговорите. Поемам отговорност за всичко и интересният ребус става очарователно предизвикателство, когато реша да влияя върху области от живота ми, за които преди съм вярвал, че нямам никакъв контрол. Сега чувствам, че контролирам всичко.
Знам, че създавам това, което имам, и онова, от което се нуждая, и че съм способен да върша чудеса, когато съм вътрешно балансиран и използвам мисловната си дименсия за създаване на света, който искам за себе си. Сега знам, че обстоятелствата, в които се намирам, не ме правят това, което съм, а разкриват какъв съм избрал да бъда. Колкото повече мога да успокоя ума си, толкова повече мога да възприема връзката между моите мисли и това, как се чувствам. Колкото по-спокоен е умът ми, толкова по-малко съм склонен да бъда преценъчно настроен и отрицаващ. Спокойният ум ми дава спокоен живот и помага на другите около мен да изберат спокоен, ведър, ефективен живот за себе си. Следователно това, как аз мисля, може да повлияе директно на онези около мен… Открил съм, че когато съм в пълен мир със себе си и излъчвам тази ведрина, съзнанието на онези, които са в стаята заедно с мен, може да изпадне в покой.
Загубил съм желанието да организирам себе си по стриктно линеен начин и в този процес животът ми е станал по-богат, по-гъвкав и свободен, идеално балансиран. Новата перспектива ми позволява да се занимавам с всеки проект с чувство за вътрешна възбуда и съзнание, че не трябва да се доказвам или да бъда преценяван по резултатите. Аз просто съм този, който съм, правя онова, което избера да правя с чувства за приемане на резултата или на липсата на резултат. Интересното е, че постигам повече и придобивам повече (което раздавам в големи количества). Постигам повече, отколкото изобщо някога съм мечтал в по-старите си линейни дни.
Отслабналата ми мотивация да постигам и да придобивам е особено забележима, когато стане дума за съревнованието. По-рано в живота винаги трябваше да победя другия, за да докажа себе си. Напоследък съревнованието не е моята склонност. Продължавам да играя тенис, но изпращам на опонента си добри пожелания точно по средата на труден мач и някак си парадоксално подобрявам собствената си игра. Приемам, че това е естествен резултат от излъчването от моето Аз на чувствата и мислите за безусловна любов и липса на всякаква преценка. Сътрудничеството замени съревнованието във всички аспекти на живота ми и резултатите са изумителни за мен и за другите, до които се докосвам по един или друг начин. Чувствам се силно привлечен към посланието в твърдението „В свят от уникални индивиди сравнението няма никакъв смисъл“. Външните събития са ирелевантни за мен, освен до степента, до която създават ред или безредие в света. Аз оценявам това, което правя. Ако даден акт доведе до някаква хармония за мен и за другите, то това е положителен акт. Ако създава напрежение или безредие, ще работя, за да преобърна ефекта…
Знам точно за какво съм тук и не мога да бъда отклонен от тази пътека. Способен съм да отстоявам своя път, да правя това, което обичам, и да обичам онова, което правя, точно защото съм трансформирал себе си от човек, който имаше абсолютни преценки, изискващи фиксирани и ригидни реакции, в човек, който вижда и знае, че всяко човешко преживяване е възможност да се разсъждава къде съм или не съм.
Ще го видиш, когато повярваш в него – Уейн Дайър, drwaynedyer.com
Издателство: Наука и изкуство, naukaiizkustvo.com
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Ако не се научим да обичаме себе си, няма как да обичаме другите